КОЛКО ДА Е СТРАШНО?
Когато нещо го правят всички, и няма бърз лош ефект, „колко да е страшно“… Някога хубавиците си избелвали лицата с живачен крем, докато да се сетят, че се умира от това. И корсажи. И други подобни истории… А днес заменяме своите мисли с чужди мисли, и по-лошото – директно с образи, които ни Въвличат. И не говоря сега за насилието от компютърните игри или за затъпяващите до дебилност „детски“ клипчета, с които „успокояват“ мъничките деца. Не говоря нито за книги /колкото и да са лоши/, нито за филми на ужасите и прочее. Говоря за Reels, малките историйки, как то и за масата случки и мнения от социалните мрежи, които за момент ни ангажират и потапят до степен безопасно да се намесим с някой съвет и да се почувстваме полезни. Мозъчето ни всеки час получава допаминче, адреналиче. Защо казвам така? Наскоро четох колко е опасно някои да наричат алкохолната си зависимост „ракийка“ и „биричка“. Така и ние наричаме историите „клипче“… Заемем ли се вечер с битовите си задачи започва...
