КОЛКО ДА Е СТРАШНО?

 

Когато нещо го правят всички, и няма бърз лош ефект, „колко да е страшно“… Някога хубавиците си избелвали лицата с живачен крем, докато да се сетят, че се умира от това. И корсажи. И други подобни истории…

А днес заменяме своите мисли с чужди мисли, и по-лошото – директно с образи, които ни Въвличат. И не говоря сега за насилието от компютърните игри или за затъпяващите до дебилност „детски“ клипчета, с които „успокояват“ мъничките деца. Не говоря нито за книги /колкото и да са лоши/, нито за филми на ужасите и прочее.

Говоря за Reels, малките историйки, както и за масата случки и мнения от социалните мрежи, които за момент ни ангажират и потапят до степен безопасно да се намесим с някой съвет и да се почувстваме полезни. Мозъчето ни всеки час получава допаминче, адреналиче. Защо казвам така? Наскоро четох колко е опасно някои да наричат алкохолната си зависимост „ракийка“ и „биричка“. Така и ние наричаме историите „клипче“…

Заемем ли се вечер с битовите си задачи започва да ни липсва тази многотия, в  която присъстват от съвета за име на нечие внуче, до небрежна публикация на чужд език в музикален канал, където сме се изказали и са ни приели като нЕкви умни сънародници. Все пак светът е глобален. А, и да не пропусна милите животински истории от фермата в Беларус, и възкресяването на изящни древни занаяти, публикувани от китаец. И как да си комбинираме дрехите в „капсула“, за да не личат годините, и как се подстригват изгорели коси по милион нови начина… Кой на каквото се загледа, мрежите го „черпят“ със стотици от същото.

За хората от тази многотия ние не се молим. С нея не се ангажираме, и в общия случай от нея не произлиза никаква промяна в живота на тия, чиито истории гледаме. На следващия ден ние не помним какво сме гледали вчера. И нито едно от десетките „уникално лесни и полезни упражнения“, записани „за после“ – не изпълняваме. Така и с рецептите за храна.

„Е-е-е-е!“ ще си каже някой, „Ами то ако остана на общуването роднини, колеги и комшии, голяма досада ще бъде. Те нито са с моите интереси, нито имат желание да общуваме, а повечето и не се променят в страховете и мненията си с години“.

Точно така е. И това е реалността. Освен това, вече още по-трудно ще ни потърсят, защото и те са или на Reels или на сериали. Да не говорим за тия, които са на ХХХ канали или на онлайн хазарт. Дрогиран мозък. Удобно, в анонимност, без видимо „да ходиш по лоши места“.

Колко пъти сме отваряли телефона уж за да видим какво ще е времето, и се осъзнаваме след половин час уловени от схемата – дай първо да отворя Фейса – само да видя новините – кой какво е написал и лайкнал - я какво клипче и … забрави. За „Тик-Ток“ не ми се и мисли, там явно процесът е още по-плъзгав.

И страшното започва ако се опиташ "да се откачиш". Може би само гледането на малко дете, или сериозното земеделие са някои от нещата, които отново потапят всички сетива плюс физическите ни сили, мозъка и планирането в реалността. Удовлетворяват. Заземяват. Приберем ли се обаче вечер в кутийката, където ни чакат "телефончето за приспиване" и "телевизорът за компания" можем бързо да загубим плодовете от това "заземяване". 

Но сме длъжни да намерим начина си. Длъжни сме здраво да хванем юздите на еженевието и въобще на предназначението си. Никога търговските компании, скрити зад Reels механизмите няма да го направят вместо нас. Информацията в Интернет, възможностите за съвети, групиране, взаимни ползи, трябва да има десетократно по-сериозни юзди, отколкото си мислим. 

Количеството НЕЩА и "нещица" с които се залисваме всеки ден е неестествено голямо! Както е неестествено /това поне го проумяхме/ количеството вкусотии и калории спрямо обездвижения ни живот.

Защо ти са проблемите на дубайските архитекти, като имаш съвсем други проблеми за решаване. "Тия интересни данни може да ми потрябват". Е, потрябваха ли ти? 

Павлина Папазова