ДАМИТЕ, ДОСТОЙНИ ЗА РИЦАРИ

Думата “дама” идва от латинското domina - “стопанка, господарка на дома”. Общоевропейското й значение днес не е много по-далече от оригинала и означава жена, която умее да владее поведението си, която има стил, и умее да казва “не” на всичко, което е под достойнството й.

На практика в Англия “дама” е звание, равно на рицарското звание при мъжете. И не, богатството не е фактор. Впечатляваща е фразата на Рет Бътлър в “Отнесени от вихъра”, с която той почита дребничката и некрасива Мелани: “Melanie is the only completely kind person I ever knew.” Макар да е влюбен до крайност в Скарлет, той признава само на Мелани истинско благородство, състрадание и морална устойчивост. Когато болната Мелани бяга с новороденото си бебе от горящата Атланта, тя натоварва в каруцата само две неща - сабята и портрета на загиналия си брат, чичото на детето. И после, даже когато са продали цялото имущество за храна и са с по една дреха на гърба си, тя поддържа кът за памет на героите, където учи сина и племенника си да застават в почит.

Не са редки случаите, когато жени провалят велики мъже или потапят в срам политически лидери. Както и обратното - много жени издигат и изцеляват мъжа до себе си, вдъхновяват го за благородство. Толкова ли е трудно и днес да бъдем извор на сила ... или просто не знаем откъде да започнем?

ТРУБАДУРИ, ВЪЗПЕЙТЕ ДОСТОЙНИТЕ ДАМИ

Първият трубадур в Европа е дядо на прочутата кралица Алиенор Аквитанска. Тя живее 80 години и управлява последователно Франция и Англия, майка е на Ричард Лъвското сърце и прабаба на свети Луи Девети - образци сред рицарите. Любимка на баща си, интелигентна и образована, музикална и авторка на песни като дядо си, тя обича да язди и да държи меч, а освен това е голяма красавица. 

По време на втория кръстоносен поход, тя лично участва като феодален суверен и предводител на аквитанските рицари към Светите земи. Бойните умения и пламенния дух на Алиенор впечатляват византийците, като хронистът Никита Хониат дори я сравнява с войнствената царица на амазонките Пентезилея. 

По време на обсадата на Акра кралят и кралицата попадат в засада. Крал Луи Седми започва да се катери по скалата нагоре, за да избяга от сарацините, оставяйки съпругата си, която носи две годишната им дъщеря, на милостта на мюсюлманите. Това предизвиква смях и възмущение както у Алиенор, така и у сарацините, които показват милост и пускат кралицата. 

След време с разрешение на папата двамата се развеждат и Алиенор става съпруга на английския крал Хенри, от когото ражда цяла династия. По всеобщо мнение на съвременниците си тя е изключително силна жена, издигнала дворцовата среда до ниво на общуване, мотивиращо за велики и благородни дела, сред които неизменно се нарежда почитта и уважението към жената. Или иначе казано, Алиенор доста е “вдигнала летвата”.

Смела и откровена, образът й не е единствен пример за дама. Известна е кротката в своята твърдост света Елисавета Унгарска. След като се жени за Лудвиг Тюрингски, в краткия им живот тя изпитва истинска споделена любов, осветена от общата им духовна отдаденост. 

Елисавета сваля короната си, когато коленичи в църква, въпреки че свекървата й мърмори. Не хапва храна, ако не е сигурна, че тя произлиза от законните владения на съпруга й - без вероятност за кражба и безаконие. Нещо като днешното КОНПИ ... но в съвестта й. Извършва усърдно милосърдни дела: засища глада и жаждата на всеки, който похлопа на вратата й, осигурява дрехи, плаща дългове, грижи се за болните и погребва мъртвите. Когато излиза от замъка си, тя често отива със слугините си в домовете на бедните, носейки им хляб, месо, брашно и други неща за ядене. Донасят за това й поведение на съпруга й, но той не се разгневява, а отговаря на обвинителите: „Докато не ми продаде замъка, ще бъда доволен от това, което прави!“ 

Впрочем сестра на благородната Елисавета е Ана Унгарска, съпруга на цар Иван Асен Втори. По време на тяхното съпружество той също блясва с невиждана по рицарството си постъпка, като освобождава войските на Теодор Комнин да си отдат с мир. И после с мир печели същите тези територии. А както знаем, няма случайни неща.

ЛЮБОВТА НИ ВЪЗВИСЯВА ДО ТИЯ, КОИТО ОБИЧАМЕ

В епохата на трубадурите се поражда дворцовата (“куртоазна”, от “корт” - двор) култура, която въвежда идеята, че любовта е лично преживяване, което има духовна стойност и тя може да бъде морално възвисяваща. Обичаната жена става морален коректив, фигура, която изисква дисциплина, самоконтрол и добродетел. В някакъв смисъл дамата е и “съдия” на рицарското поведение.

Този тип женска роля става основа на европейската етикетна и морална традиция, която продължава до XIX век. Куртоазната култура насочва рицарската енергия към морални цели; въвежда идеята за служба, а не за грабеж и ограничава насилието. Полага се началото на европейската идея за вътрешен свят, индивидуална етика и лична отговорност.

Според голяма група изследователи като  Гастон Парис, Ернст Роберт Курциус, Жорж Дюби и Доминик Бутон християнството е в корена на структура, в която дамата се стреми към качествата на светица, рицарят - на посветен служител, а службата се счита като духовно упражнение. (По време на Седмия Кръстоносен поход младият рицар Жан дьо Жоанвил постила леглото си на входа на палатката, за да може всеки влизащ веднага да го види и да няма подозрение, че би приел в палатката си леки жени. Очевидно всички последователи на Луи Девети са правели същото, иначе се излагали на гнева на краля.)

ЖИВИТЕ ИКОНИ

Дамите от епохата на трубадурите са имали силата да владеят и вдъхновяват само с поведението си и с образа, който представлявали. Внимателно подбрани думи, достойна походка и нежни, както и символични жестове - на всичко това те са били обучавани от ранно детство. Дамата трябвало да бъде облечена така, че да излъчва благородство, скромност и изтънченост. Използвали се фини, но не разточителни украшения, воал или покривало на косата (знак за чест и статус), както и цветове, които подчертават ранг, но не провокират. 

В този смисъл облеклото било знак за морално съвършенство, а не средство за съблазън. В средновековните романи се изтъква особения стил на платовете за облекло и украса, изпъстрени с послания от Евангелието и символика от райската градина. Дори в момент на сватби и веселие не се е забравяла основната цел на човека - да бъде престол на Бога, и основната роля на дамите - да изобразяват красотата на благочестието.

Грамотността на жените е била търсен и скъп дар в прибавка към красота и благ нрав. В рицарските романи се описват сцени, когато благородните родители с радост слушат дъщеря им да чете. Но само да четеш не е било достатъчно. Както св. Ап. Филип питал етиопеца в пустинята: “А като четеш, разбираш ли?”, така и за дамите е било необходимо да развиват способност за духовни размишления и преценки. Дамата е трябвало да умее смело да разговаря, и деликатно, но твърдо да застава на страната на морала и състраданието. Дворцовата култура за пръв път издига като възможност духовната дружба между мъже и жени, като рицарят очаквал от дамата да го изслушва, да го коригира, да го вдъхновява, но и да го изпитва.

По време на рицарските турнири дамата е поставяна на висок стол или трибуна, за да бъде над рицарите — буквално и символично, за да може рицарят да „служи“ пред нея и тя да бъде съдия на доблестта му. Рицарят се бори „пред очите на своята дама“, защото нейната оценка е по-важна от победата. 

Това не е просто театър — това е литургичен елемент, пренесен в светската култура. Изследователите го свързват с поставянето на икони и реликви на високо място и с възвишаването на Дева Мария в църковното пространство. Основа на образа на благородната дама е почитта към Дева Мария – тя се счита за посредник, застъпник, мъдра съветница, милостива съдница. Нейната отдаденост в изпълнение на висшата божествена воля я прави духовен идеал, към който мъжът се стреми. На своето време жените светици – св. Екатерина, св. Маргарита, св. Клара, са духовни учителки, проповеднички, морални наставници.

Изследователите са почти единодушни в едно: идеята жената да бъде духовен авторитет, да говори и да издига мъжа НЕ е езически или „светски“ елемент — тя идва от християнската традиция. Да си спомним и притчите на цар Соломон за жената, достойна за похвала: “Тя отваря устата си с мъдрост, и законът на езика й е благ.” В някои литературни анализи се казва, че рицарят служи на дамата така, както християнинът служи на Богородица.

Още от ранното Средновековие жената не е мълчалива фигура в религиозния живот. Напротив — християнството създава модел на женска духовна авторитетност, който по-късно трубадурите пренасят в светската любов. Имайки като цяло по-малка физическа сила, на тях е дадена силата на словото, с която могат да насърчават и да раняват. Дамата е почитала своите свещеници и своя крал, но не е била длъжна да мълчи относно беззаконията, а напротив - чрез своето възмущение да осветлява тези престъпления и да настоява за правосъдие. Нерядко в рицарските романи дамата дори препуска на кон сама, за да намери рицар, който да защити друга нейна приятелка, също дама (“Ивейн, рицарят с лъва”).

Ще завърша с цитат от сборника “Тракийските послания”, съдържащ ранни християнски съчинения и духовни откровения към нашите предци. Точно както в рицарските времена, българската традиция освещава отношенията в семейството:

”Понеже така светите момичета сред народа Божий трябва да гледат на Образа Божий, въплътен в Христа - като на вечния си Съпруг, най-красивия измежду мъжете на всички светове, и да познават Него в съпруга си на тази земя, (а съпругът им да се обхожда съответно!),

така също и светите мъже между братята трябва да гледат на Светия Нежен Дух Божий, изпълнил образа на Нежната Дева Мария - като на вечната си съпруга, най-красивата между жените на всички светове, и да познават в този образ съпругата си на тази земя (а съпругата им да се обхожда съответно!)”.

Павлина Папазова