ВИДИМИ И НЕВИДИМИ ОБСТОЯТЕЛСТВА. СЛУГА ИЛИ УЧЕНИК?

Както чух напоследък от последовател на Христос: "Колко струва една религия, ако тя няма отношение към ежедневните ти битки и нужди?" Как обаче да ЧЕТЕМ Стария Завет така, че да осъзнаем какви са му паралелите в нашия живот, защото нали Бог се явява в знаци и знамения навсякъде около нас?

Има една знаменита сцена, когато пророк Елисей и неговият ученик се намират в обсаден град. Слугата му се ужасява от количеството войска, която е пред стените на града, а Елисей милостиво казва : "Боже отвори му очите, за да види тия, които са откъм нас..." и тогава слугата вижда огнени ангелски колесници. Обсадата не успява, градът е спасен.

Впрочем слугата на Елисей, Гиезий, никога не става Ученик на Елисей, както заможният и добър земеделец Елисей оставя всичко, отива да слугува на пророк Илия и му става ученик! Дори израилевите царе така го търсят - да се повика Елисей, който поливаше вода на Илиевите ръце, Божият Дух е на него.

Уви, прилежният Гиезий слугува с години и не прихваща божия Дух от господаря си. Той винаги прави някакви човешки глупави постъпки, с които разгневява Бога до степен накрая да се разболее от проказа, която остава и в рода му. 

Относно войските около града, можем да ги видим като Обстоятелствата, които пречат на божия план за нас. На Божия план за нас. Не на нашия си план за нас, който често не е точно съкровено желание, а нагаждане според модата околоворъст: "... да имам това или онова, което не ми трябва, и не ми е по силите, и не мога да нося за него отговорност... но ми се иска да го имам като всички останали". 

Обстоятелства - често става дума за подтискаща вярата ни статистика - примерно относно болести. И за подтискаща вярата ни пропаганда - че се лекуват само с намеси в генома или добрите лечения са непременно за милиони евро, сякаш Бог не зачита бедните хора и НАРОЧНО дава решения само с много пари (??).

Понякога става дума за начина, по който Системата работи - с корупция, връзки, престъпления и предателство ... как ти ще успееш. А понякога става дума за "няма хора, нямам помощник, няма кой да поеме товара!" За да имаме надежда, нека си напомним как Христос намери болногледач на този, който 38 години се опитваше да се потопи в лечебния извор. Господ му реши проблема наведнъж, повече да не се налага да се лекува. Тук не говоря за християнство, ориентирано само към упорито викане за изцеление, а за християнство, което ЛЕКУВА цялостния ни живот и поведение, така че "да не те сполети нещо по-лошо", както казва Господ на повечето изцелени. Да не забравяме, че товарът на мнозина е и тежката неблагодарна откъм заплащане работа. Други водят битки с човеци. Някои, със зависимости.Така че, ако в нещо човек е без помощ, Бог може да намери помощници, но може и да преобразува ситуацията така, че човекът да се освободи, а часовете време да бъдат посветени Нему... 

И винаги, за този, който се посвети ситуацията става:  "Които са откъм нас са повече от тия, които са обсадили града". Но, тук го има момента на доверието в божия пратеник:

В една друга обсада, на друг град, царят вижда как хората от глад започват да изяждат децата си. Да ги готвят. Той разкъсва дрехата си от гняв, и казва, че ще отсече главата на Елисей пророка. Понеже се е считало, че пророкът не само е предсказвател, а е такова Духовно Присъствие, че е самолична защита на божиите хора. Щом Елисей е в града, градът не трябва да загине, а ето... вече ядат децата. 

Тогава Елисей предрича, че на другата вечер в града ще има планини от жито и продоволствие. Един виден сановник се усъмнява, НЕ В ЕЛИСЕЙ /това усъмняване Елисей видимо, прощава на царя/, НО В БОГА, и казва: "И прозорци да отвори Бог на небето, няма как да стане това". Тогава Елисей казва, че ще стане, но този сановник няма да го доживее. Така и става, през нощта по едно чудо враговете се разбягват, и когато гражданите разграбват провизиите им, тълпата стъпква този служител, който се е усъмнил.