„ … А ЗА НЯКОИ ЩЕ БЪДЕТЕ СМЪРТОНОСНО УХАНИЕ …“

 

или: Как принцесите на лангобардите опазили своето целомъдрие.

"На едни сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, 

а на други - животворно ухание, което докарва живот". 

св. ап. Павел, Второ послание към коринтяните.

След тежка битка с аварите начело на своите лангобарди през 610г. от н.е., смелият херцог Гизулф загинал. Жена му Ромилда с четирите си дъщери и четиримата сина се скрила в крепостта Форум Юлия. Младите принцове побегнали с все сили на коне, като едва оставили жив най-малкия Гримоалд. Мислели да го посекат, за да не падне в ръцете на аварите, но той обещал да се държи на коня и удържал на думата си, като дори по пътя убил противник. Същото момче след години станало един от най-силните владетели на лангобардите. Но да се върнем на жените.

Когато каганът на аварите обикалял укрепения град в пълно бойно снаряжение и с голяма свита конници, вдовицата Ромилда го погледнала от стените, и видяла, че той е в разцвета на младостта си. Отвратителната блудница била обзета от желание към него и веднага изпратила пратеници да му кажат, че ако я приеме за съпруга, ще му предаде града, заедно с всички, които са там.

Като чу това, варваринът, с безбожна хитрост, ѝ обещал, че ще я накара да се наслаждава и се заклел да се ожени за нея. После тя, без отлагане, Ромилда отворила портите на крепостта позволила на врага да плячкосва. Аварите запалили града и отвели като пленници всички, които намерили, като лъжливо им обещали да ги заселят в земите Панония, от която произхождат. По пътя обратно обаче те убили с меч всички пълнолетни пленници и си разделили жените и децата като плячка.

Каганът на аварите държал при себе си Ромилда за една нощ, сякаш се оженил за нея, както било обещано. Но на следващата нощ той я предал да бъде обезчестена последователно от дванадесет авари. След това той я набил на кол, като я поставил в центъра на едно поле и казал: "Това ще ти подхожда вместо съпруг." Дори езическият владетел преценил, че тя е отвратителен предател на родината си, щом предпочита похотта пред живота на съгражданите и роднините си.

Но дъщерите на Ромилда не следвали нейните наклонности. От любов към целомъдрието, се опитали да избегнат съдбата да бъдат осквернен от варвари. Скрили на гърдите си месо от заклани кокошки, което започнало да гние от жегата и да отделя отвратителна миризма. Аварите, които искали да ги докоснат, не можели да понесат миризмата, която те сметнали за естествена и ругаели, че всички лангобардски жени вонят.

Благодарение на тази хитрост благородните девици не само запазили своето целомъдрие, но и дали пример за това как други жени в подобна ситуация да го запазят. Те били препродавани като пленнички на различни места, и накрая сключили бракове, достойни за високия си произход – говори се, че една от тях се омъжила за алеманския крал, и другата - за баварски принц.

Из „История на лангобардите“, Павел Дякон

Фриз на светици в църквата Tempietto Cividale , издигната на мястото, където е била злополучната крепост Форум Юлия, описана в публикацията.