НАСТЪПЛЕНИЕТО НА ЛЕНОСТТА И НЕЙНИТЕ ОТРОВНИ РЕЗУЛТАТИ ЗА БЪДЕЩЕТО И ЩАСТИЕТО НИ

Леността не е „заслужена почивка“ или „да поцъкаш на екрана след работа“. Който мисли така, няма да се „събуди“ и мотивира от следващите прелюбопитни факти. Него ще го събудят бедата, нещастието, и то защото Творецът ни обича и не ни оставя да се пързаляме безнаказано по наклона... дори когато ние толерантно оставяме близкия ни „да разпуска както си знае“.

А и не е само това. Колко ни е скръбно да виждаме любим човек, или самите себе си, отпуснат, без воля за промяна? Той мисли че го мързи, ние мислим, че сме "смъртно уморени", животът със страст и копнежи ни се вижда като от друга вселена: бяхме ли някога такива? А защо сега не сме?

ЗАЩО "ЛЕНИВ" И "БАВЕН" СА ТОЛКОВА СВЪРЗАНИ

Не се бавете да се просветите. Не се бавете да се откажете от лош навик. Не се бавете, когато можете да направите добро, а не го правите… Познато? Прекалено напрягащо? Той, работодателят и така ни изтезава за резултат, сега и нЕкви морални претенции? Да, ала не.

Думата „леност“ - sloth в най-ранната си форма (староанглийското slāwþ или slæwþ) означава „леност, мудност“ и е образувана от прилагателното slow („бавен“). Животното „ленивец“ получава името си през XVII век именно заради бавните си движения — то е буквално наречено „sloth“ по аналогия с греха „леност“.

Старите поговорки „седем пъти мери, веднъж режи“ не са свързани с бавене, а с щателна преценка, която също е труд. Апостол Яков съветва хората: „Бъди бърз да слушаш, и бавен да говориш“. В светите писания пише ако намериш някой разумен, да подраняваш при него и да изтриваш прага на вратата му от посещения, за да прихванеш неговия светоглед.

Не случайно в българския има израз „мотая се“, когато без особена причина се бавим... и дори „размотавам се“. Това е обратното на „да се навиеш“, т.е. да се мотивираш. Нишката на живота ни е навита, за да се вложи в тъканта на битието, а нейното мотаене и размотаване не води до нищо. (Макар че понякога се налага да забавим темпото, разбира се, когато има претоварване, но това не е леност, а вид обръщане към себе си.)

СТРАШНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ДУМАТА „МЪРЗЕЛ“

Значението на съвременната дума мързел води към старобългарските мрьзость („низост, гнус“) и мрьзъкъ („позорен, долен, безчестен“). Тоест древният корен е свързан с идеята за нещо отвратително, гнусно. Едва по-късно думата придобива днешното значение „липса на желание за работа“.

С това може да свържем поговорката „трудът краси човека, а мързелът го грози“. И вижте, грози не е само „загрозява“. Някога „грозить“ е била дума свързана със заплаха или буря! Каква буря застрашава мързеливия човек?

НЕРАДЕНИЕ, СТАРАТА ДУМА ЗА „НЕСЕРИОЗНОСТ“

Една старинна дума, означаваща също мързел е "нерадениѥ" — буквално „не-радене“, т.е. неработене, нежелание да се върши нещо. Свързано е с глагола "радити" - „върша, правя“. Затова с право считаме, че мързелът съдържа в себе си силен емоционален момент на Не-желание, Отказ, Съпротива ... дори когато не сме уморени, гладни и болни.

МЪРЗЕЛЪТ КАТО УМОРА НА ДУШАТА

Християните тълкуват леността като „вътрешна съпротива към доброто“, която постепенно води човека към отчуждение от Бога, духовна апатия и в крайна сметка — към духовна смърт. Ранните отци на Църквата са разбирали този порок като „умора на душата“ и отказ от пътя към спасението. Така наречената acedia се разбира като „духовна тъга“, която разяжда волята и води до духовно разпадане.

„Сред всички главни грехове има един, който често се пренебрегва, може би заради името си, което често е неразбираемо за мнозина: говоря за acedia. Затова в списъка с пороци терминът acedia често се заменя с друг, много по-често използван: мързел или леност. В действителност мързелът е по-скоро следствие, отколкото причина. Когато човек е безделен, ленив, апатичен – казваме, че е мързелив. Но както ни учи мъдростта на древните пустинни отци, често коренът на този мързел е acedia, която от гръцкия си произход буквално означава "липса на грижа". – св. Франциск

Липса на грижа! Към собствената си душа! Тоест най-напред от всичко душата на човека, която е лека, няма мускули, не иска храна, трябва редовно да тича до духовните си извори и до духовните си наставници, вместо да охка и да се обръща от една страна на друга БЕЗ да се опита да се напои, БЕЗ да се осмисли, БЕЗ да се да се надгражда! Това не е пожелателно. Не е само за „по-свободните“ или за по-умните. То е живото-спасяващо.

След като достигнахме до разбирането, че

МЪРЗЕЛЪТ Е ДУХОВНА БОЛЕСТ

може да споделим нейната анамнеза през очите на свещеници: „Симптомите на болестта са неспокойствие, отдалечаване и безразличие, както и дълбоко чувство на "откъснатост" от всичко. /…/ Acedia носи със себе си, следователно, мъчението от съжаленията, мечти за това, което е можело да бъде и оплаквания за това, което е. Това духовно неразположение има неизбежните симптоми: мързел, сънливост, меланхолия, гадене, тъга и липса на ентусиазъм и мотивация. Acedia е вид задушаване на духа, което ни води до нещастие, причиняващо много емоционално, социално и работно недоволство.“

МЪРЗЕЛЪТ В СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА

След технологичната революция работата „от тъмно до тъмно“ не е задължителна за оцеляването на повечето от градските жители. В този смисъл възхвалата на постоянната работоспособност отстъпва на наслаждение от вече придобитото, както и на използване на многобройните възможности да се огледаме за света около себе си - да пътуваме, да творим. Това, като се замислим, отново са форми на не-мързел, просто се развиват в извънработно време и се възприемат като награда, а не като „бачкане за заплата“.

В края на миналия век, характерен с пренаписване на термини и отдалечаване от корена им, имаше тенденция т.нар „laziness“ да се разглежда като желание за по‑малко, но по‑смислено, противопоставяйки го на култа към продуктивността. Тя описва как „мързелът“ може да бъде добродетел, защото ни предпазва от прегаряне и ни връща към човешки ритъм на живот. Към това трябва да се подхожда внимателно, защото в него разбира се има истина, но това разбиране е създадено по време на индустриалния бум, когато „да забавиш“ означаваше повече излизане сред природата и срещи с приятели. Макар и с цената на по-малко материални блага.

Мързелът се разглежда като форма на свобода от капиталистическия натиск за продуктивност. В някои текстове той е култова поза — символ на „cool“ дистанцираност и отказ от надпреварата. Но постепенно поп‑културата го превръща в награда за успеха: „работи усилено, за да можеш после да не правиш нищо“.

След обладаването на човешките умове от Интернета, социалните мрежи и мобилните устройства, мързелът прикри с още вдин пласт плашещата си изначална форма, защото умовете са бомбардирани от усещане за „случване“ от изгледаните за деня чужди животи и чужди видеа. В добавка имаме налице описаното още от ранното средновековие „емоцонално откъсване от околните събития и затъпяване“, което пречи на човека да извика, да поиска, да надмогне … каквото и да е. 

КАК СА СЕ ЛЕКУВАЛИ ОТ МЪРЗЕЛ В СТАРИ ВРЕМЕНА

Като основно средство за лечение на леността се счита физическият труд. Апостолският пример „който не работи, нека и не яде“ се цитира често като духовно лекарство. Препоръчвани са и бродиране, преписване, земеделие. Постоянството, тоест стриктният дневен режим, в който има времена за труд, молитва и четене също се счита за задължителен при хора, които имат възможност и склонност да отпаднат духом и да загубят своята благотворна концентрация. И на последно място, но може би особено важно в наши дни е участието в Общност, която елиминира изолацията. В общността може да вложиш труд, може да видиш пример, може да поддържаш и вложиш енергията си. Разбира се, става дума за общност с добра и смислена кауза, а не общността в кръчмата. 

И на последно място, но не на последно по сила ще споделя думите на свети Николай Велемирович: „Леността е отказ от Божия дар, времето“.