МЕЧТАТА НА СЪРЦЕТО ИЛИ „ИСМАИЛ ДА Е ЖИВ ПРЕД ОЧИТЕ ТИ“?

Бог иска да се освети в нашите желания, понеже Той ни е създал способни на желания. Ако всеки от нас има мисия, или поне посока, нормално е желанията му да водят натам. Постоянното извършване на неща извън нашите склонности, особено сбъдването на чужди „филми“ /често на рекламната индустрия/ изтощава. Накрая правиш нещо добро … но не е твоето желание, и ако не се окаже „скрито, неподозирано твое желание“ вероятно няма да имаш своето лично чудо, в което Бог се е осветил, показал се е силен, победил е чрез теб препятствията. И те е превърнал във вдъхновение и за други.

Наскоро един админ на хубава група /няма да я назова сега/ отново спомена за своята битка да има жена и семейство, която битка му е донесла наистина няколко деца и стабилен брак, при това са изградили много неща от нулата. Рядко са хората, при това здрави хора, които да споменат, че създаването на семейство им е било битка. По-често „закачливо“ подхвърлят на половинката, че ги е излъгал/а/. Или го изкарват като заслужен дар, незнайно откъде кацнал на рамото им. Може, знам ли, поне от едната страна на брака някой да не се е усетил че се е водила битка и да му е дар… Но ако не преди, то и след брака битката тече.

Повечето християни знаят историята на Авраам, добър пред Бога, верен към рода си, смел и богат човек. Бог, а не самият Авраам решил да му дари син, макар и на години. Авраам повярвал обещаното, много време чакал, и като не се случвало, решил да зачене дете от слугинята си. Така се родил Исмаил. Авраам се примирил, и при поредното споменаване на син, отговорил на Бог: „ /аз си свърших работата/ Исмаил да е жив пред тебе!“. Но Бог нямал предвид „приблизително изпълнение на обещанието“. Собствената жена на Авраам на немислимата възраст над 90 му ражда син, и изпъжда слугинята със сина й, които се подигравали. Исмаил после става родоначалник на племена изключително жестоки към християните. И това никак не е случайно. Както казва ап. Павел : "Роденият по плът мрази родения по Дух!".

Има и друг случай, в който пророк Елисей проучва какво мечтае една добра жена, която ги е приютила. Тя нищо не иска. Елисей обаче й обещава син, а тя дори казва: „Недей, господарю мой... не лъжи слугинята си“, защото се страхува да повярва. Бог обаче вижда нейната скрита нужда и я благославя. При това, след като синът получава слънчев удар в детските си години, Елисей повторно отива и го съживява. Това не прилича ли на съживяване на искрената, истинска мечта, за да достигне тя пълнолетие? И за да стане, както е писано, дърво на живот?

Често не знаем истинската мечта на сърцето си. Може би затова е писано: „Сърцето е измамливо повече от всичко, и е страшно болно; кой може да го познае? Аз, Господ, изпитвам сърцето, опитвам вътрешностите, за да въздам всекиму според постъпките му, и според плода на делата му.“ И още „Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, но Господ претегля духовете.“

Има още множество случаи, в които хора биват нахранени и изцелени даром, без да поискат, защото не знаят силата на божия пророк, или на разговарящият с тях Божий Син. Затова и Христос е казал, като заповед, а не позволение: "Искайте!" /на тия, които Го познаваха/.

И да, повечето неща са свързани с базова нужда като живот, храна, деца и здраве. Може би изключение права молбата на цар Соломон мъдро да съди народа, след което в прибавка получава нужните за стабилно царство богатство, закрила от врагове и слава – за да могат от всички земи хората да се насладят на чиста Божия премъдрост.

Но ние сме съвременни, тайно се кланяме на статистиката, на науката, на горчивия си досегашен опит, на провалите на много други т.нар. християни /питали ли сте се какво значеше първенците на вярващия народ насаме в шатрите си да целуват идоли?/ Много ни е тежко да се почувстваме „бедни“ за базовите си нужди. Да признаем, че само на Бог разчитаме. Много по-често задушаваме базовата си нужда с други неща, разсейваме се, лъжем си душата с имитации… по-нетърпеливите се хвърлят на нови технологии без да отчетат святостта на семейството или тялото… по-немарливите си позволяват и грях, понеже е станал нормален...  или правят компромиси с качеството на това, което уж искат. Като в новото си качество то им става и примка, и даже товар.

Всичко това е път. Подражанието на вярата или на неверието на някого също е избор. Резултатите може да не дойдат веднага, но това на кого сме решили да приличаме и да подражаваме вече е инвестиция.