ПРЕЗ ПЛАЧ, НО ДА ОСТАВИШ НА ДЕЦАТА СИ БЛАГОРОДСТВО?

Понякога внезапно виждам нещо като друго нещо. И тогава една обикновена житейска история става сюжет за мистичен филм. Или поне през историята сякаш повява вятър от друго, по-смислено измерение.

Някога младата красавица Наталия Пушкина била обвинена във флирт с друг мъж, може би знаете. Поетът веднага обявил дуел на клеветника Дантес, ранен бил тежко и загинал от раната си. Наталия останала вдовица на 24 години, с 4 малки деца. Макар че руският цар изпълнил последната молба на поета и покрил поне дълговете му, роднините на жена му като цяло я ощетили и тя живяла няколко години заета само с децата си ... а и при такава трагедия дали й е било до обеди и балове. 

Но все пак, накрая се наложило отново да ги посещава. Заради децата. Според тогавашния обичай е било добре те да бъдат представени в обществото на благородниците и да заемат в него своето място. Затова Наталия била подпомогната от своя роднина, която прекроила стари рокли от вида, който тогава се е носил - извънредно пищни, и децата с майка си отново се появили пред света.

Наталия повторно получила милост от Бога, може би понеже приемала да се ожени само ако съпругът не праща децата й от първия мъж в пансион. За нея се оженил военният Лански, приел и обикнал децата й, като природили още три и няколко осиновили. Той се погрижил момчетата на Пушкин да служат в армията, а дъщерите да се оженят за подобаващи господа. 

Какво толкова видях в тази история? Самото възникване на благородническата класа е било свързано с управлението. Образованието, обучението в история, дипломация и военно дело са били задължителни, за да се опази всеки един народ или дори малко графство. Ние си нямаме представа каква пропаст е била между учени и невежи, между неинформирани, и държащи в ръка кореспонденцията и армията на една страна. Не е било възможно да се попие това ниво на светоглед и отговорност, без да си роден в тях - или е било много трудно. 

Ако обаче погледнем благородството на децата като тяхното духовно наследство, родителите и в трудни времена пазят и предават на децата си именно тази духовна отговорност, духовен опит в света, морала и смелостта на живеещите отвъд собствения егоизъм: благородните. 

Като се замислим, има маса легенди, книги и филми за бедни хора, които са се издигали до благородници. Но никак не е положителен герой и никак няма добър плод този, който самоволно е късал връзките на това, в което е роден, за да се срине до простолюдие. 

Имаше един етап, в който цели народи бяха убеждавани да забравят рожденото си място в европейската култура и "да изравнят нивото", ала вместо с по-горното, с нивото на простите ... и не се получи добър резултат. Сега по други начини сякаш отново има опит простото (в смисъл плиткото и не-умното) да става европейски и световен стандарт... 

Една благородна рокля е стигала, за да бъдат децата отново "въведени в обществото" (в оригинал - войти в свет)...  стига майката да събере всичките си сили и да го направи. Тогава са се задействали старите връзки, помощ, проницателна и нерядко доброжелателна грижа. Така вярвам и за чадата на обеднялата майка България има път, ако ги закрепи за благородните им духовни корени!