ПРАВИЛА ИЛИ МОДА
Правилата. Не само в училище, а и в собствения ни живот. Обичаме ли ги или ни ужасяват? А ползваме ли ги като стратегия за изцеление? Точно две плитки, път точно по средата теглен като с конец, чиста и небиеща на очи дреха, като в тази визия обикновено акцентът остава изцяло върху очите, лицето и Отношението на ученика към всичко, което му се случва. Защото учителят има да работи с това отношение, а не да го отгатва зад спуснат през очите бретон. Но и не само в училище, не са ли правилата, които сами налагаме в семейството рамката, около която се катери, движи и разцъфтява детето? Правилата които ние сами си налагаме - да не ядем нещо, да не ходим на дадени места /въпреки, че законът разрешава/, да си лягаме навреме, да спортуваме, тези правила изграждат здравия човек. Да не работим в бизнеса с всякакви мутри, да не приемаме пари за любовта си, нито "подаръци" , за да изкривим провосъдието, да не квалифицираме хората вместо постъпките им с гадни имена, тези правила из...
