ВЕЛИКИЯТ ДЕН НА СМЕХА

 „Ще заплачете, ще заридаете.. а светът ще се радва. Вие ще скърбите, но скръбта ви ще се преобърне във радост“ – казва Христос на Своите ученици. Също казва на множествата, които Го следват недоволни от тогавашната реалност: “Блажени вие плачещите, защото ще се разсмеете“.

На кого Бог се смее? И на кого е забранил да се смее?

Да се присмееш на собствения си страх, означава вътрешно да го победиш. Затова и Бог чрез пратениците Си неведнъж описва как от Небесата се смее над жалките планове и „величието“ на нечестивите, които утре ще прецъфтят като тревата... докато делото на Божиите слуги остава до века. Бог се смее, за да ни даде пример за смях над всичките тия ефимерни дела, надути приказки, власти, които стоят само докато Той има цел да изпълни чрез тях! Например да закали воюващите за доброто. Или да покаже последствията от пасивността на милозливите. Или да накаже някой нечестив чрез по-нечестив от него… както е правил с извратени от своето философстване империи, нападани от абсолютни диваци.

Смехът отпуска душата, смехът намества важните неща и изтласква като сапунени мехури нагоре маловажните. Смехът ни лекува както нищо друго. Затова в тоталитарните режими смехът беше и е гонен жестоко. Но именно защото е смях, и защото сме толкова пристрастени към добрата шега, той не угасва покрай гоненията. Българските смехотворци като митичният Хитър Петър, и чудомировият Лъжлив Съби не могат да се удържат „да преметнат“ надутите в своето спокойствие глупци, само за да ги „наместят“ там където им е духовното място. Нищо че и Хитър Петър, и лъжлив Съби по традиция са толкова бедни, че ги е срам и крадец да влезе у тях… хуморът е неизтребим.

Нещо повече – смехът е пряко свързан със смелостта. На български „да се смеем“ и „да посмеем“ /тоест да проявим дръзка смелост/ са с един корен. А може би смехът и смелостта имат общо чрез думата "сме" заедно с Твореца? Да се смеем, за да посмеем да детронираме злото, е целта на Бога, когато сме в Неговия смях, разбира се. И злото бе детронирано. Сбъднаха се забранените шеги на тоталитаризма, и ако не чрез друго, чрез шегите хората бяха подготвени да подритнат претърколения си партиен идол.

Както е казано: „Светът е оцелял, защото се е смял“. Смял се е и Диоген на Александър Велики. Много философи са имали остър език и вътрешна свобода.

А кога Бог е забранил да се смеем? 

Не очаквайте от мене цитати – който търси, ще ги намери. Но първото, което е забранил, е да се смеем на нещастния човек. На това още от много малка, и много строго са ме учили родителите ми, а са ме поправяли и мои малки съученички – също научени от родителите си: „Не сочи с пръст – жалкия, стария, смешния“. Хуморът в добрите български и въобще европейски филми от 20 век не бе насочен към просташкото „той падна, да му се смеем“. Хуморът градеше ценности и правеше политика. Заради прекалено добър хумор Чаплин дори беше съден. С годините медиите се опитват да ни вкарат в изпростяване, което стартира с предаванията тип „Скрита камера“ – хайде да уплашим някого и да направим нормалния човек на глупак. Такъв „хумор“ Бог не обича, защото и за нас не е добре.

Не бива също така да се смеем на маловажните проблеми на децата, защото нашата верност в малкото показва дали ще сме достойни да ни се повери и голямото. Има и една грижа, посочена в Писанията, и касае точно бащите на дъщери: „Имаш ли дъщери, имай грижа за целомъдрието им и не им показвай весело лице.“ Бащата трябва да разбира, че наивността на дъщеря му е негов проблем, и веселбата не е уместна там, където светът посяга да унищожи доброто в момичето. Напротив, добре е родителите да се присмиват на наглостта на чалга-средата, която иска да се издигне като някакъв кумир за децата им. Или да се присмеят на псевдо-научната горделива среда, която уж иска да пази планетата, а унищожава всичко смислено за което е създаден и предназначен човекът, пък и планетата. Защото такава среда си позволява най-немислимото: Да се присмее на Бога. В отговор ще цитирам едно добро стихотворение, и ще дам превода му.

* * *

Никой не се присмива на Бог в болницата

Никой не Му се присмива по време на война

Там в сърцата започва да искри вяра,

И най-често звучат молитви в тишина.

 

Никой не Му се присмива по време на пожар,

И на никого не му е до смях, когато има смерч,

Когато има глад и подземен взрив,

Изчезва насмешката и се променя речта ни.

 

От лицето изведнъж пада надменната маска,

Когато започне да се тресе самолетът

Никой няма да каже, че Бог е „приказка“,

Ако на тясната пътека срещне престъпник.

 

Никой няма да възкликне,  че вярата е за глупаци,

Когато чуе смъртна диагноза от лекаря…

И малцина ще спорят с пяна на уста,

Когато видят погледа на палача си.

 

Издевателства, оплювания, и глупави шеги

Губят своята актуалност, когато

Ти разбираш че нямаш и една минута,

За да призовеш в живота си Исуса Христа.

 

Колата е набрала скорост, ти си на пътя

Ето внезапно срутване, слепоочието ти се удря в камък,

Ето – случаен куршум, беда на вратата…

Ти си на косъм от смъртта и от ада.

 

Откъде знаеш ти, който днес се смееш,

Какво ще стане с теб на сметището на съдбата

Лесно е да се смееш, докато Бог ти дава сили

И смирено търпи твоите юмруци

 

Лесно е да се смееш в плен на греховни мисли,

И под одобрителния поглед на пияни очи

Но бог все те чака, и ти оставя

Диханието на живота, защото ти подарява шанс

 

Той е до тебе, мълчи и е пълен със милост,

Но той може да защити името Си

Само да се отдръпне… и със своята собствена дума

Ти можеш навеки да се унищожиш.

 

Наталья Шевченко, „Никто не смеётся над Богом в больнице“

Никто не смеётся над Богом в больнице…

Никто не смеётся над Ним на войне,

Там вера в сердцах начинает искриться,

И чаще молитвы звучат в тишине.

 

Никто не смеется над Ним при пожаре,

И всем не до смеха, когда идет смерч,

При голоде и при подземном ударе,

Насмешки проходят, меняется речь…

 

Слетает с лица вдруг надменная маска,

Когда самолет начинает трясти…

Никто не заявит, что Бог- это сказка,

Преступника встретив на узком пути…

 

Никто не воскликнет, что вера- для глупых,

Услышав смертельный диагноз врача …

И с пеной у рта, спорить мало кто будет,

Когда встретит взгляд своего палача…

 

Издёвки, плевки и глупые шутки

Теряют свою актуальность, когда

Ты вдруг понимаешь, что нет и минутки-

Призвать в Свою жизнь Иисуса Христа…

 

Машина на скорости… Ты на дороге…

Вот резкий обрыв… Вот об камень висок…

Вот — пуля шальная, беда на пороге…

От смерти и ада, ты — на волосок…

 

Откуда ты знаешь, смеющийся ныне…

Что будет с тобой на развилках судьбы?

Смеяться легко, пока Бог дает силы

И терпит смиренно твои кулаки.

 

Смеяться легко под греховные мысли…

И под одобряющий взгляд пьяных глаз,

Но Бог всё же ждет и дыхание жизни

Тебе оставляет, даря тебе шанс…

 

Он рядом, молчит и милости полон.

Но может Он Имя Свое защитить-

Он лишь отойдёт… и тогда своим словом

Ты можешь себя навсегда погубить.