ВОЙНАТА НА ФОЙЛ. ЧАСТНА ЛИ Е ВОЙНАТА ЗА ПОЧТЕНОСТТА?

Малък полицейски участък в Хейстингс е оглавяван от инспектор Кристофър Фойл. Втората световна война е в разгара си. Младежите се надпреварват да се записват доброволци. Завърналите се бягат от преживения ужас в пиене, безпаметност и насилие. Кого го е грижа за попадналите по пътя на месомелачката? Сценарият на този изящен сериал предвижда именно да извиси тази грижа. Внушението е, че дори в периоди на масови изтребления, и на масови нарушения на морала, има сили, които в детайлна перфектност „броят всяка сълза“ /както пише в Писанието/ и претеглят душите. 

Мнозина по време на филма в пряк или непряк текст обвиняват Фойл, че води някаква своя война с твърди рицарски правила, която не пасва на аршина на правителството. Фойл реагира или с мълчание, или със заплаха за оставка /която един път наистина изпълнява/. Защото войната не е негова. Тя е била преди него, и ще продължи чрез честните хора след него. Винаги.

Сериалът е направен леко, без прекомерно дълбаене, като идеята е поставена в интересна рамка: Как спазваме наказателния кодекс, когато войната – със своя страх, бомби, глад и жертви претендира да е „над всичко“? Детектив Кристофър Фойл и помощниците му във всяка серия се заплитат в криминални случаи, които са повлияни или направо предизвикани от войната. Голяма част от виновниците опитват да избегнат обичайното правосъдие, оправдавайки се с войната. Други имат могъщи защитници в централното разузнаване, в министерствата.

Но ненатрапчивата, състрадателна и същевременно непоклатима в морала си фигура на нисичкия и възрастен инсп. Фойл преминава през епопеята като вид земен ангел. Предполагам, благородните граждани на едно общество са призвани да бъдат именно такива, без да се оправдават с „трудни времена“. Но това благородство е невъзможно без общност със страх от Бога, където всеки пази своя дял от морала.

Изключително вярно е наблюдението относно отмирането на традиционните английски общности на свещеник  Дуайт Лонгенекер, който през 2017г. пише статията си "Войната на Фойл": Срещу съвременния свят :

„Гледането на сериала за втори път ме накара да изпитвам носталгия не само по Англия, но и по някои ценности, заложени в сериала, които са били част от културата и пейзажа, но са били изгубени в бруталната атака на модерността.

Подобно на Графството на Дж.Р.Р. Толкин, Съсекс от 40-те години на миналия век е предимно приятелска общност, където всеки знае своето място и познава това на всички останали. Сам е дъщеря на викарий. Фойл е полицейският детектив. Рибарят, господарят на имението, бирникът, хотелиерът, фермерът и ресторантьорът принадлежат към един вид разширен клан. 

Мобилността и модерността са разрушили тези древни основи. Общността и кланът са нещо от миналото. Разширеното семейство е далечен спомен и с тяхното унищожение идва брутален индивидуализъм, егоистичен егоцентризъм, алчност и вулгарност, характерни за Толкиновите орки.

Общността и кланът зависят от учтивостта и добрите обноски. Фойл, Милнър и техният помощник Сам показват тези маниери в изобилие. Фойл е тих, наранен вдовец. Той е методичен, проницателен и скрупульозно честен. Човек с пълна почтеност, той също така е проницателен, състрадателен и внимателен по всяко време.

Междувременно създаването на 22-годишния шофьор на Фойл, Саманта, е гениален удар от страна на създателя на сериала Антъни Хоровиц. Сам е типичната девойка с шумно, весело и сърдечно поведение от Съсекс. Дъщеря на провинциален викарий, Сам е красива, но не суетна, ефективна, но не взискателна, саможертвена, без да се притеснява, и ходи по земята, без да е материална. Винаги перфектно облечена във военната си униформа и ниски обувки, тя има високи стандарти, но никога не е надменна, и чувство за забавление, без да е лекомислена.

Екранната химия между Фойл, шофьорката Сам и еднокракият сержант Милнър напомня естествена семейна близост. Фойл е като мил баща на Сам. Милнър й е като по-голям брат. И двамата се държат като защитници, без я покровителстват. Идеята, че някой мъж ще посегне на момичето или дори ще каже една дума, която може да я накара да се изчерви, е невъобразима.

Гледането на Войната на Фойл е пречистващо, катарзисно преживяване. Сериалът изобщо не е за Втората световна война. Войната просто осигурява обстановката и обстоятелствата. Истинската война на Фойл не е срещу евентуалното нашествие на нацистите. Тя се противопоставя на настъпващата гибел на съвременния свят – свят, който би унищожил с многобройни и фини атаки цивилизацията на тиха сила, уверена добродетел и почтеност по подразбиране.“

* Самите англичани определят сериала като най-гледания в новия век, и този, за който най-много съжаляват, че не продължава още и още. На български сериалът е качен с добро качество тук.