ПРАВИЛА ИЛИ МОДА

 

Правилата. Не само в училище, а и в собствения ни живот. Обичаме ли ги или ни ужасяват? А ползваме ли ги като стратегия за изцеление?

Точно две плитки, път точно по средата теглен като с конец, чиста и небиеща на очи дреха, като в тази визия обикновено акцентът остава изцяло върху очите, лицето и Отношението на ученика към всичко, което му се случва. Защото учителят има да работи с това отношение, а не да го отгатва зад спуснат през очите бретон. 

Но и не само в училище, не са ли правилата, които сами налагаме в семейството рамката, около която се катери, движи и разцъфтява детето? Правилата които ние сами си налагаме - да не ядем нещо, да не ходим на дадени места /въпреки, че законът разрешава/, да си лягаме навреме, да спортуваме, тези правила изграждат здравия човек. 

Да не работим в бизнеса с всякакви мутри, да не приемаме пари за любовта си, нито "подаръци" , за да изкривим провосъдието, да не квалифицираме хората вместо постъпките им с гадни имена, тези правила изграждат благородния човек. 

А каква е загадката на думата "Правило", щом когато тя се използва в живота, е толкова практична и силна? Мнозина бъркат "правило" със "закон" или даже със "затвор"... Изобщо не е така, обаче. Правилото започва от думата "прав" - правият път, е този който не се отклонява към гъбки и тревички, който води към целта и е изграден така, че да не се обърне каруцата. Правият път е пътят на водата към земята, правият път е пътят на лъчите към всичко наоколо. Слънчевият лъч не заобикаля. Ако няма за него прав път, спира. Водата заобикаля само когато земята е твърда /това напомня нашето твърдоглавие към поуките на мъдростта/, но пак не престава да върви надолу. 

Да си "прав" означава да си в истината. Също така, правият стои на нозете си, в почит, в готовност и във виждане на целия хоризонт. Трудно е да си прав, когато си легнал, седнал или клекнал ... като в песента, дето храстите "оцелявали" зад тия, които в бурята стърчат.

На старобългарски, а също на други езици, думата за "десен" и "прав" е една и съща. Дясната ръка е по-умелата, на нея нещата й се получават, затова тя е прав/-илната/ ръка за действие. 

Тоест правилата не са просто закони, наредби, направени по нечий вкус - макар че и такива има, и то от безумни по-безумни. Истинските полезни правила, това е правият път, в който "куцото се изцелява", както пише и в светото Писание. 

А модата, идваща от думата "mode", "начин, режим" е по-скоро някаква посока, която днес е така, утре е другояче. Имало е мода в дрехите, съобразена с наличните материи. Когато се е появила коприната да речем, или някой нов метод за багрене и тъкане, модата се променяла. Но модата в дрехите се е променяла и според търсеното от царете послание в двора им /на което после подражава и населението/ - примерно в една епоха европейските дами са наблягали на дреха с висока талия, за да подчертаят прилика с Богородица, която очаква да роди Спасителя. Предполага се че и поведеноето на такива дами е трябвало да е съответно. Знаем и за други времена, коато дрехата на дамите в двора е следвала линията на разврата, тоест допустимото разголване е слизало все по-надолу, както и са се увеличавали хиперболизираните части на тялото. 

И не на последно място думата "Правило" идва и от "правя". В нашия наистина древен език връзката между извършване на нещо, и това то да бъде извършено правилно е потресаваща. Другото не се брои! Прекрасните шевици, които сме наследили са дошли през времето единствено благодарение на уважението на българката към правилата, по които те се изработвали - правила, разбирани от малцина, но следвани от всички жени. 

Впрочем и "върша" е свързано с "връх" и с "вършея", тоест да натрупаме куп от плодовете, да разделим семената от плявата. А може би и да постигнем върха на целта си, да сложим "върховния камък" на намерението си. 

Нищо от това не кореспондира с напоследък "вървежните" думи като "ден да мине, друг да дойде", "да убием времето", " по моя начин"... 

А "управление"? Правя, правилно, и по правилата. Тоест: контролирам процеса и той върви както съм предначертал, за добро. Това значи управление. "Разумната жена добре внимава в управлението на дома си". И не всеки има дарбата управление! Всеки има да се моли за добър управител над дадена сфера в живота си, и да благодари, когато го има.