ПЪЛНИ-СЛАБИ-ЕНЕРГИЧНИ … КАКВА Е ЛОГИКАТА НА ПРИРОДАТА?

Както често се случва в търсенето на истината и мъдростта, за които е писано че „чакат до вратата“, в кратък период от дни ми се случи да прочета три уж несвързани неща, които се обединиха в един общ извод, много интересен.

Най-напред, четейки един от любимите ми автори, попаднах на един негов опит, който той споделя с читателя. След много водени спорове с уж умни и начетени хора, и с хора, имащи практика в нещата, той е установил, че най-лесно се води спор, ако прецениш и усетиш какво другият Харесва и Обича, и затова натам тика цялата каручка с аргументите си. Защото редки, много редки са хората, които търсят в спора и разговора истината, повечето търсят своето.

Тази история ми се оказа подложка за разбирането на две медицински ситуации, които отново ме заведоха до извода: За да знаем какво да направим към тялото си, трябва да попитаме Създателя Му, а не общата конюнктура. Както през 19 век са се бояли от слаби, т.е. податливи на туберкулоза девойки, сега пък на мушката са приятно закръглените женствени дами.

Единият материал беше от български фитотерапевт, който популярно критикуваше част от билковите продукти „за отслабване“, когато в тях механично са смесени билки, стимулиращи изхождането, уринирането, и т.н. освобождаването (и то спешно) от вещества, които прибавят килограми, но и най-вече освобождаване преди тялото да е извлякло нужните вещества от храната и течностите. От който недоимък то, разбира се, линее и слабее.

Вторият материал беше от активно трениращ млад мъж, който с някакъв сложен протеинов режим беше получил неочаквания от него (д)ефект да отслабва не откъм мазнини, а откъм мускули. Посъветваха го , на популярен език, да започне да похапва „мазно и сладко“.

Какво „видях“ аз в тия случаи? Заобикалянето на неприятния за тялото и навиците ни елемент – ДВИЖЕНИЕТО, и ПОСТОЯНСТВОТО в движението, явно няма как да се компенсира само с билки и хапчета за регулиране на теглото. Заобикалянето на ПРИЗНАНИЕТО, че имаме душевен проблем, тоест че ядем за да се утешим, или не ядем, за да се „накажем“ за житейския си неуспех, няма как да е по волята на Създателя на нашето тяло, на нашия живот и на нашите изпитания.

Постоянната мъка, че водим някаква „война“ било с килограмите, било с външността си и прочее, би трябвало да се превърне в процес на сътрудничество с благия Създател, ако се доверим, че той не ни гледа като „залежала стока“, „неконкурентна стока“ или част от хранителната верига на джунглата – където корпорациите, политиците или по-здравите и жизнените има да ни избутат. Ако проумеем че сме скъпоценност, и сме плод, който с опита си става все по-ценен като старо вино, ще се „гледаме“ доста по-различно, а също така с по-голям интерес и уважение ще гледаме на „отлежалите“ си събратя наоколо.