БЛАГОЧЕСТИЕ ИЛИ БЕЗОЧИЕ В ПЪТЯ КЪМ ЦЕЛТА : СИМВОЛИКА В ЖЕНСТВЕНАТА ЕЗДА

 

Чували ли сте презрителното изказване: „женски бой“? За съжаление все по-често се случва момичета да се държат безочливо и дори да се бият заради момчета. И тук не става дума за равноправието всеки пол да се излага (очевидно това „равноправие“ вече го имаме). Става дума за това какви са естествата на жената, в която тя може да благоденства, и същевременно да побеждава, без да става обиталище на безчестие и позор.

Изненадващо за мнозина, в нашата културна традиция има такъв пример. Това е младата царица Йотомира (известна и като Томирис), която според ръкописите, обнародвани в„Тракийските хроники“ , която се изправя начело на войската на баща си срещу нашествието на партите като язди странично /“женствено“/ и по-скоро предвожда армията, отколкото да се изявява като яростен боец, джигит и подобни. Със своята нежна царственост и духовна зрялост тя печели сърцето на военачалник при могъщия цар Кир, като след неговото застъпничество самият Кир оттегля атаката.

Противоположен на този женствен образ е „блудницата Вавилон“, която безсрамно „язди“ Звяра в Откровение на Йоан, и от този акт се пораждат ужасяващи събития. В този смисъл, повикът на женската природа да бъде опазена (дори и визуално) от такова падение личи в традицията, която ще разгледаме.

Каква е тайната на „женствената езда“, и какво е посланието й през вековете?

Когато стане дума за жена на кон, някои древни артефакти изобразяват разкрачена „мъжка“ езда – като персонажите са жени-воини, например сарматки, тракийки. 

Но от същата епоха има например много артефакти, които показват „богиня“, или благородна дама, яздеща странично.

Достолепната личност, изобразена на коня, много често е майка или носи в ръцете си дарове. Неслучайно първата асоциация за странично яздеща жена за нас са коледнате картички, където бременната божия майка кротко седи върху мулето, а Йосиф ги води към Витлеем. Все повече сведения за „седене странично“ върху коня датират от епохата на ранното християнство, като тогава жената все още седи странично върху коня като на стол, а конят се води от слуга.

През 11-12 век в Западна Европа се появяват първите специални седла за жени, които все още не позволяват активно управление на коня. През 14-15 век френската кралица Ана Бохемска популяризира усъвършенствано дамско седло, като постепенно то дава стабилност на дамата, която седнала странично сама може да язди. Забележителното е, че се усъвършенства седлото, за да има самостоятелност при управлението на коня, но благородните дами не се отказват от самия страничен стил на езда. Той става все по-поуплярен, като пикът му е през 19 век и отшумява едва когато го атакуват идеолозите на феминизма..

Въпреки дистанцията и слабото взаимно влияние, в други култури като Северна Африка, Индия, Китай и Япония воденето на дама, облечена с многопластова дреха, седнала странично на коня също присъства. Тоест може да говорим за архетип, а не за някакъв вид робство, удобство и прочее. Обяснението на този стил езда в различните култури е абсолютно идентично и то е свързано с благородство, почтеност, въздържание, царственост.

Дамата сама избира да язди благородно

Впечатляващо описание на този тип яздене (side-saddle) в европейската християнска култура може да видим в окситанските песни на Бернар дьо Вентадорн, френските куртоазни песни и немските минезингери, които изразяват мотива на дамата сама да избере този вид яздене.

„Дамата пристигна, седнала леко на своята страна, както подобава на благородна жена“ (окситанска песен)

Дамата пристига на турнир, „седнала в женска поза“ – знак за изтънченост. (Арнаут Даниел, окситански трубадур, 12 в.)

„Тя яздеше в дамска поза, както сама бе пожелала, за да покаже своята чест“ (Улрих фон Лихтенщайн, 13 век, минезингери)

В т.нар. рицарски романи женската езда най-ярко е представена като собствено желание и избор на дамата, който избор има определена цел – да предизвика рицарството у мъжа, да повдигне нивото на неговите цели над обичайното естество, и да го приближи до ангелското безкористно служение.

Нека не забравяме, че рицарските подвизи в много случаи не са насочени към придобиване на любимата невеста от рицаря, а към възстановяване честта и правдата, дори когато ощетената дама е обвързана, или е роднина, и просто е необходимо тя и царството й да бъдат защитени.

Кралица Гуинивир язди странично „както подобава на кралица“. „Тя седеше в дамска поза, както бе пожелала“.   (Кретиен дьо Троа, „Ланселот“, 12 век).

Лейди Лодин избира да язди странично, за да подчертае своя ранг. („Ивейн, или рицарят с Лъва“)

Кралица Кондвирямур пристига „седнала благородно настрани“. (“Пърсифал“, Волфрам фон Ешенбах, 13 век)

Бланшфльор избира страничната езда, за да изглежда „както подобава на девица от висш род“. ( „Флорис и Бланшфльор“, 13 век).

Може да се говори за страничната езда и като поза на миротвореца. В Светото писание едно от блаженствата, проповядвани от Христос, е записано така: „Блажени миротворците, защото те ще наследят земята“. В скандинавската „Сага за Олав Трюгвасон“ благородна жена избира да седне странично, за да покаже, че идва с мир, а не като воин. В „Сага за Хервард и Хейдре“ дама пристига на събор, „седнала като жена“, за да подчертая своята роля.

Може да споменем също английски и шотландски балади като „Рицарят и дамата“ (“нека яздя, както яздят дамите“), а също „Томас и Раймър“, където кралицата-фея избира да язди странично, за да подчертае своята царственост. Във френските придворни песни е споменато как дамата избира „красивия женски начин на езда“, а в италианските придворни песни, че така дамата пази своята чест и „избира позата на благородните“.

Действително, има данни, че разкрачената езда в бойни условия е считана за опасна за девството на младите момичета. Но много по-важна тук е самата идея жената да пази себе си и утробата си като скъпоценен дар за избраника, на когото се посвещава, без преди това да се „пробва“ с половината двор – както днес в много екранизации се опитват да ни представят „средновековния разврат“.

В противовес на изказаното дотук, много богослови разглеждат сцената с блудницата Вавилон, яздеща Звяра, като образ на духовна проституция. В Светите писания Църквата е Христовата Невеста, докато „блудницата“ е тази, която имитира, но извращава духовната вярност. Противопоставянето на божествените закони и ред, изопачаването на божествения начин на функциониране на света и отклоняването на човека от неговото предназначение,

 може да се нарече именно блудство. То дава гнилите си и отровни плодове в днешната реалност толкова по-обилно, колкото по-голяма е наглостта на обладаните от желание за власт жени.

В наши дни се е появил изразът „да яхнеш вълната“. Много такива ездачки „яхват вълната“ на извратените или непълноценни днешни закони, за да творят зло и да разрушават, вместо да съзидават и пазят. Понякога изглежда, че „яздейки женствено“ и без да гази морала, доброто се бави. Но в крайна сметка, а това може да се види в древните саги, възмездието същевременно и не закъснява.