ВЛАСТТА И ЖЕНИТЕ
Някой ще каже: „О, тази тема сме я чели, цели книги има написани. Красота, страст, вербална агресия и хиляди други манипулации са в ръцете на жените, и често те не се колебаят да ги използват.“
Но преди да припомним Самсон и Далила и да продължим с Клеопатра искам да сменя посоката на темата за властта и жените.
Ако се замислим, повечето злини в света идват от криворазбрано добро. В този смисъл, ако жената желае да има власт, тя често има добрата цел чрез тази власт да твори. Не само жената, но по принцип човекът има желание за контрол, за творчество и за облагородяване.
Ще пропусна теорията на тия, според които ние сме възникнали на земята случайно и имаме права над нея колкото и хлебарките, които единствени щели да оцелеят след ядрен конфликт. (Мисля, че ако се вгледат в своите вродени желания и в желанията на хлебарките тези хора също ще открият съществени разлики.)
Ще пропусна и феминистките напъни, според които равенството на жените и мъжете се изразява в това да игнорират особеностите на пола си. (Достатъчно добро постижение е да се уважава интелектът и достойнството на двете страни на човешкия род, и да се подкрепят жените при майчинство.)
Но за мислещия човек, който усеща в себе си и нематериалния подтик, темата за властта и отговорността е истинско предизвикателство. Без претенции да успея да обхвана всичко, темата „защо жените искат власт“ според мен има няколко направления.
Първата част е следствие от грубото ограничаване на правата им през много минали векове. след като жените добиват избирателно право, право на платено майчинство, право на защита от обиди и посегателство, опиянението от „победата“ води някои жени в опасно посоки. Вместо да се радват, че са победени несправедливостта и унижението, те смятат, че са победили „мъжете“. И всеки следващ опит за власт, дори политическа, освен в семейството или фирмата, за тях е израз на трайно надмощие. А може би и израз на страх, да не би иначе да загубят постигнатото.
Изследвано е, че много „начетени“ жени имат ненаситен глад за информация, именно защото усещат, че тя би им дала власт над другите. Малко или много повечето от нас все още почитат знанието. А когато информацията е леко подправена със страх (такива са много от теориите за супер здравословен живот) жените притеснено ги прегръщат като спасителна кауза. Много така убедени и уплашени жени бързо събират последователи дори сред мъжете.
Важно направление е желанието за творчество и за ред. В някакъв смисъл, жената повече обича да подрежда и облагородява света: дома, децата, роднините си. Всяко творчество включва лично откровение, но у доста жени това се изразява с фразата „Ще правиш каквото ти кажа!“ Което работи при малките деца, работи до време и при много влюбения партньор, но в повечето случаи след време поражда конфликти...
Как можем да открием баланса между действително добрите си намерения и „всичките тия хора, които ни пречат“ и затова ни се иска да ги владеем?
Как можем да направим така, че информацията да ни служи, вместо талантливо „миксираните“ фалшиви новини да не ни въвличат в излишна дейност и изтощават?
Има един много мъничък момент в думата „власт“ и той е редовно пропускан. Власт над кого или власт над какво? Ние много лесно бъркаме делата с извършителя им, затова стремежът към власт най-често преминава в стремеж към власт над свободната воля на хората. На такива жени им казваме „властни майки“, „властни съпруги“ вместо да бъдат добри организаторки и съветници.
Най-добрият организатор дори не е този, който убеждава различните части на една структура кой какво да прави, а този който съдейства на естествените добри процеси в структурата. Най-добрият организатор благоговее пред Творението не само в образа на красив залез или величествена гора. Той благоговее и пред способностите на хората да се изразяват, да се сработват и да се развиват, като се учат от грешките си.
Да, зная кое най-много ни пречи да оставим нещата да се случват така. Страхът, че може „ние да се окажем излишни“... Но това отново е едно неверие, наследено от „религията“ на тия с хлебарките. Ако вярваме, че всеки човек е важен и има своето място, ако насърчаваме процесите всеки да го намери, абсолютно същото е в сила и за нас самите! Ние няма да останем без място. Земеделецът много работи, но и никога не стои гладен.
В някакъв смисъл стремежът към власт у дадени хора произтича и от неверие. Усещането, че „държим нещата в свои ръце“ заменя нуждата от сигурност, че има Творец, който държи нещата в свои ръце.
Много съвременни книги (от приложна психология до духовно-мистични наръчници) обслужват не нуждата жената да се осъзнае като жена, а нуждата й да намери сигурност чрез повече власт… Като някакъв вид компенсация за ранимата душа на жената, като вид "интернет-феминизъм" с успех шестват безпочвени статуси как глуповатият мъж постига нещата с много труд, докато хитрата жена може да постигне същото чрез мистични олекотени способи. (Няма да се учудя, ако змията в рая е приказвала и на Ева нещо подобно). Но забелязвам, че тъкмо такива „духовно разтропани“ жени някак все не намират семейното щастие. Неумението да познаят ролята на мъжа като нещо доста повече от У-хромозома, предопределя сриването на такава странна и небалансирана връзка.
Разбира се, всичко това не значи жената да не опознава духовните механизми и технологии. Напротив, съвременната жена спешно се нуждае да търси мъдрост в синхрон с тях. автор: Павлина Папазова Може да посетите и стария ми блог: http://lyuliak.blog.bg/
Ако се замислим, повечето злини в света идват от криворазбрано добро. В този смисъл, ако жената желае да има власт, тя често има добрата цел чрез тази власт да твори. Не само жената, но по принцип човекът има желание за контрол, за творчество и за облагородяване.
Ще пропусна теорията на тия, според които ние сме възникнали на земята случайно и имаме права над нея колкото и хлебарките, които единствени щели да оцелеят след ядрен конфликт. (Мисля, че ако се вгледат в своите вродени желания и в желанията на хлебарките тези хора също ще открият съществени разлики.)
Ще пропусна и феминистките напъни, според които равенството на жените и мъжете се изразява в това да игнорират особеностите на пола си. (Достатъчно добро постижение е да се уважава интелектът и достойнството на двете страни на човешкия род, и да се подкрепят жените при майчинство.)
Но за мислещия човек, който усеща в себе си и нематериалния подтик, темата за властта и отговорността е истинско предизвикателство. Без претенции да успея да обхвана всичко, темата „защо жените искат власт“ според мен има няколко направления.
Първата част е следствие от грубото ограничаване на правата им през много минали векове. след като жените добиват избирателно право, право на платено майчинство, право на защита от обиди и посегателство, опиянението от „победата“ води някои жени в опасно посоки. Вместо да се радват, че са победени несправедливостта и унижението, те смятат, че са победили „мъжете“. И всеки следващ опит за власт, дори политическа, освен в семейството или фирмата, за тях е израз на трайно надмощие. А може би и израз на страх, да не би иначе да загубят постигнатото.
Изследвано е, че много „начетени“ жени имат ненаситен глад за информация, именно защото усещат, че тя би им дала власт над другите. Малко или много повечето от нас все още почитат знанието. А когато информацията е леко подправена със страх (такива са много от теориите за супер здравословен живот) жените притеснено ги прегръщат като спасителна кауза. Много така убедени и уплашени жени бързо събират последователи дори сред мъжете.
Важно направление е желанието за творчество и за ред. В някакъв смисъл, жената повече обича да подрежда и облагородява света: дома, децата, роднините си. Всяко творчество включва лично откровение, но у доста жени това се изразява с фразата „Ще правиш каквото ти кажа!“ Което работи при малките деца, работи до време и при много влюбения партньор, но в повечето случаи след време поражда конфликти...
Как можем да открием баланса между действително добрите си намерения и „всичките тия хора, които ни пречат“ и затова ни се иска да ги владеем?
Как можем да направим така, че информацията да ни служи, вместо талантливо „миксираните“ фалшиви новини да не ни въвличат в излишна дейност и изтощават?
Има един много мъничък момент в думата „власт“ и той е редовно пропускан. Власт над кого или власт над какво? Ние много лесно бъркаме делата с извършителя им, затова стремежът към власт най-често преминава в стремеж към власт над свободната воля на хората. На такива жени им казваме „властни майки“, „властни съпруги“ вместо да бъдат добри организаторки и съветници.
Най-добрият организатор дори не е този, който убеждава различните части на една структура кой какво да прави, а този който съдейства на естествените добри процеси в структурата. Най-добрият организатор благоговее пред Творението не само в образа на красив залез или величествена гора. Той благоговее и пред способностите на хората да се изразяват, да се сработват и да се развиват, като се учат от грешките си.
Да, зная кое най-много ни пречи да оставим нещата да се случват така. Страхът, че може „ние да се окажем излишни“... Но това отново е едно неверие, наследено от „религията“ на тия с хлебарките. Ако вярваме, че всеки човек е важен и има своето място, ако насърчаваме процесите всеки да го намери, абсолютно същото е в сила и за нас самите! Ние няма да останем без място. Земеделецът много работи, но и никога не стои гладен.
В някакъв смисъл стремежът към власт у дадени хора произтича и от неверие. Усещането, че „държим нещата в свои ръце“ заменя нуждата от сигурност, че има Творец, който държи нещата в свои ръце.
Много съвременни книги (от приложна психология до духовно-мистични наръчници) обслужват не нуждата жената да се осъзнае като жена, а нуждата й да намери сигурност чрез повече власт… Като някакъв вид компенсация за ранимата душа на жената, като вид "интернет-феминизъм" с успех шестват безпочвени статуси как глуповатият мъж постига нещата с много труд, докато хитрата жена може да постигне същото чрез мистични олекотени способи. (Няма да се учудя, ако змията в рая е приказвала и на Ева нещо подобно). Но забелязвам, че тъкмо такива „духовно разтропани“ жени някак все не намират семейното щастие. Неумението да познаят ролята на мъжа като нещо доста повече от У-хромозома, предопределя сриването на такава странна и небалансирана връзка.
Разбира се, всичко това не значи жената да не опознава духовните механизми и технологии. Напротив, съвременната жена спешно се нуждае да търси мъдрост в синхрон с тях. автор: Павлина Папазова Може да посетите и стария ми блог: http://lyuliak.blog.bg/
Коментари
Публикуване на коментар