ЖЕНА ОТВЪД ОГЛЕДАЛОТО

В наши дни освен здравето /перфектното здраве/, освен емоционалното състояние /перфектната липса на скръб, вина, тревоги/, като идол e издигнато и перфектното тяло.

За съжаление, технологиите за визуална корекция само увеличават проблема, защото отвикваме да търпим естествените си неравности, нееднородности и дори недостатъци от типа „леко отклонение от стандарта“. Младите дами ходят покрити с фон дьо тен като с кит за дърво, по-възрастните се снимат само с филтър или отдалече…

И понеже съвременното човечество е приучено да живее „тук и сега“ няма жена, която да не ляга и става с ужаса, че „часовникът тиктака“. Не говоря само за тия, които се притесняват, че шансовете им за създаване на семейство или кариера главоломно намалят. Говоря и за тия, които се борят „да задържат“ вниманието на партньора, или позицията си в някоя сфера, където „вървежни“ са младост и хубост.

Ако сте забелязали дори в сферата на психологията, където е напълно естествено да търсиш хора с житейски опит, текат реклами на преуспели основно във външността си млади жени.

От друга страна, не малко обърканите от медийна пропаганда мъже, без да отричат това, което им радва окото, в социалните мрежи се оплакват, че жените, които търсят и очакват до себе си … все повече не са жени: "Няма жени!"

ВРЕМЕ ЛИ Е ДА ЗАЛОЖИМ НА ЖЕНСТВЕНОСТ?

След опитите с козметиката и спорта, с типичната, насърчавана повече от век борбеност /“като равноправен пол“/, жените се хвърлят и в идеята за придобиване на повече женственост като на шопинг: "Добре, да си купим цялостна визия".

Но и там сякаш разбирането за „женствена“ клони към еманципираните „освободена“ и „разголена“. Курсовете на много инфлуенсърки директно говорят за „освобождаване на женствеността“. Обаче на жена, която има собствено достойнство и е запазила поне някакъв здрав разум, това "освобождаване" и презентиране на телеса обикновено й изглежда унизително. И не е "нейното“.

Може би грешката ни е, че бъркаме „женствено“ с провокативно, едва ли не кабаретно излъчване? От гледна точка на развлекателната, козметичната и модната индустрия това не е грешка, а тяхна целенасочена политика. Ние жените трябва да мислим така, мъжете също трябва да мислят така, понеже търсенето на такава "женственост" продава множеството услуги, насочени към недостижим външен вид и примамливо поведение. 

Впрочем нетрайните връзки, изградени с такива „ъпгрейднати“ и напомпани самочувствия, са също в плана на индустриите. Те им гарантират добър пазар сред неуспелите – те ще се пробват втори път, след нови курсове или ново тунинговане на телата.

ЖЕНСКАТА СЪЩНОСТ

Женствеността би трябвало да произтича от женските черти на жената. И те не се изразяват само в  „обществено приетите за жена роли“ /наричани вече „социален пол“/. Мъжът архетипно търси жена, и тя има архетипни женски свойства по рождение. 

Ако сама ги разпознава и уважава, жената ще бъде все повече себе си, тоест все по-женствена и привлекателна за мъжа, който не се е отказал да бъде мъжествен. Като бонус именно тази естествена женственост вероятно ще подейства отблъскващо на мъжете-женчовци, на мъжете-използвачи. На тези, които са абдикирали от своите мъжки черти и отговорности.

В този смисъл не е лъжа, че жената, която носи едни или други естествени женски черти, сама по себе си е вече хубава. Таблиците за килограми имат някаква роля в посока да не прекаляваме с достъпните в наши дни множество вредни храни. Но само дотам. Такава таблица не може да определи нашата женственост. Има и жени с „перфектни размери“, които излъчват ужасяващо властолюбие и вулгарност. Докато естествената жена има женска фигура, женска коса, женско лице, женски ръце, женски поглед, женска усмивка. Какво именно значи всичко това, можем да изследваме - в себе си, в другата, в майките или бабите ни. Без да прибягваме до „подсказките“ на индустрията, за която сме само пазар или плячка.

В женствената жена има любима, но има и приятелка, и майка, и сестра. Има дори и светица. В различни моменти от битието си жената влиза във всяка от тези роли, а често и в по няколко наведнъж. Тези роли извират от нейната душа, от нейното изначално Име.

Затова, ако самата жена повярва, че заради своето лице, килограми, години, тя не е пълноценна жена – значи е повярвала на индустрията. Не на Твореца. Такава жена, особено ако е свястна, обикновено стои блокирана в самообвинения или пък огорчения към всеки, който я докачи. Тя е „ни на небе, ни на земя“ – нито се хвърля във вулгарни крайности, нито успява да засвети със собствената си хубост.

Ние понякога искаме Мъжът да дойде и да ни увери, че винаги сме жени, че не сме станали от умора, грешки и грижи просто някакво „същество“. Само че всеки има своя дял да побеждава клеветите и лъжите в живота. На Жената не е спестена тази отговорност и тази битка.

Да, Мъжът в даден момент може да ни стане насърчително и изцеляващо огледало. Да ни вдигне. Както и ние него! Но за нас самите не е полезно постоянно и недоразвито да се гледаме с чужди очи, за да помним кои сме. Най-малкото, защото хората са постоянно под влияния, постоянно под натиск - докато днес те виждат правилно, утре вярват на масовите внушения и те презират.

Ако една жена познае, че това, с което е родена, не е „сборът от моите дефекти“, с които според парите, волята и времето си винаги ще се бори… Ако познае, че е жена поначало, и заживее в мир със своята същност, като завладява, облагородява, помага и ражда добри неща …. Тогава в живота й няма да се задържи клеветата, която да й размахва плоски грозни плакати: "това си ти...", "къде вървиш..."

Едно човешко същество не е плоско, а е триизмерно дори в материята, и с още повече измерения в невидимия свят. А именно там е реализацията, победата, смисълът и причината да се роди една жена.

Павлина Папазова

Коментирайте в блога, не се изисква регистрация!