МИЛО-ЗЛИВОСТ И ЗЛО-БА

 

„Озлобен брат е по-непристъпен от як град, и свадите са като ключалки на крепост.“ - из Притчи Соломонови

В края на „женския“ месец март, мисля за това защо женските души по-често от мъжките се пълнят със злоба. Не на шега това е написано даже в светото писание, че женската злоба е едно от най-тежките изпитания за човек.

ЗлоБа – къде се трупа тя и как заразява следващия 

В книгите на д-р Ст. Гайд за тракийската древна писменост, се обръща внимание на думата „ба“ със значение на „душа“. Когато душата се изпълни със зло, това нещо, което усещаме като смесица между завист и зло намерение, наричаме „злоба“. То обикновено е в полуподтиснато, клокочещо състояние.

За жената е характерно вниманието към душата - и собствената, и тази на другите жени, мъже или деца. Докато някои ще внимават на думите на оратора, жена му жалостиво ще мисли: „Колко е изменено лицето му, колко ли е уморен“. Жената ще поеме и негови грижи, жената ще премълчи негови тежки думи, само за да даде възможност на душата на своя любим или дете да оздравее.

Затова вероятно жената е склонна да изпълва душата си с емоции, от които щедро черпи да раздава утешение, насърчение, обич и смях. Но криво разбраното от една жена послание, или често „криво класираното“ в нейната ценностна система послание може скоростно да я вкара във „филми“, както им казваме днес. Тя ще се обиди, ще фучи, дори ще удря с тежки думи публично, защото смята че някой е накърнил душата или достойнството й.

Тук е мястото на мъжа да проясни, да изведе жената (роднина, приятелка, любима) от това състояние, а не да се надсмива отстрани как тя плаче или се „впряга“. Вижте дори самата дума, да! Жената наистина е съ-пруга, дадено й е да се съ-впряга и със съпруга си, и в колесницата на добра кауза или закрила.

Може би именно затова женската злоба често поражда самоотмъщение, понеже мъжете не разбират (не виждат) фините стрели, с които една жена удря другата.

Едно на ръка са типичните намеци какво едната има, а другата няма. Много по-често обаче озлобената жена прилага такава мълчалива извъртливост, че винаги да останеш виновен, винаги „топката да е в теб“ – ти да се обадиш по телефона, ти да се извиниш и прочее. Това се прави не само към партньор, а и към майка, баща, деца, приятелки… То е стил. Понеже някак успехът в този стил оправдава и узаконява злобата в душата: „Видя ли, наистина са виновни, наистина не смеят да те потърсят, наистина не намират с какви думи да те умилостивят“.

И ако мъжете като силен пол великодушно или по недосетливост (защото не са толкова дребнави!) без да издирват детайлите, приемат да се поотдръпнат, простят, извинят … друга жена много ясно вижда стратегията на първата … и уви поради своята женска слабост, също е изкушена да се изпълни със ЗлоБа.

Премъдростта надвива над злобата

Има обаче пример, и то отново в светото писание, когато една така унижавана от втората съпруга на мъжа си жена не издържа, въпреки че мъжът й я увещава с любов че „всичко си има, щом той я обича“. Унижената Анна отива в храма и моли Бог за дете, което да посвети на Него. Моето лично убеждение е че тя не просто е искала дете (съперницата й Фенина отново можеше да продължи да я дразни, как тя има повече деца, а Анна само едно), а иска дете в чин, което по своето свойство да воюва за доброто и справедливостта сред народа. Свещеник. Защото древните са имали разбирането, че духовната поквара на общество, отанало без читави свещеници, води и до лична поквара в отделните родове, както е станало в техния дом.

Понякога надскачането на злобата у една жена става, когато тя успее да се посвети (да изпълни сърцето си) с по-смислена кауза, отколкото да бъде спаринг-партньор на противничката си. Очевидно Анна така се спасява от злобата, защото приемайки Божието обещание в храма, тя си отива утешена и скоро зачева син. А неочакваното за нея е, че Бог й подарява и още много други деца.

„Бъдете разумни като змиите и незлобни като гълъбите“, съветва и Христос учениците си. Не знам дали сте забелязали, но гълъбите не се кълват, а само се бутат с крила, докато спорят за някоя хапка. Вероятно не са и отмъстителни. Така че ако понякога усетим сърцето си „пълно със справедлив гняв“, особено ако сме и от женски пол, би било добре да помълчим и да изследваме дали пък не сме се изпълнили със злоба.

Какво общо имат милозливостта и злобата?

Много общо имат и връзката е доста интересна. Първо, да уточним за по-младите, че „милостив“ и „милозлив“ са две отделни и различни думи в българския. Понякога по незнание се ползват като синоними. Но милостивият прощава и забравя, раздава дава добро там, където има нужда, дори често и без да го молят. Докато милозливият няма сърце да накаже, няма сили да изобличи, жал му е по-скоро за емоцията, която ще причини на другия, отколкото да се цели в резултата. Това буквално значи „да имаш милост към … злото“. 

Всички сме милозливи понякога. Не е приятно да нараняваш, нито да наказваш. Уморително е. Неблагодарна работа е. Не те „обичкат“ за нея. Това го знаят добре родителите и учителите.

Милозливите хора обикновено не понасят изобличение към самите себе си. И проектират това върху другите: „Аз не понасям да бъда изобличен, затова нека и другия до мен да не чува такива изобличения“. 

Добрата версия на милозливия човек е човекът, способен на изключително интуитивна емпатия. Той буквално чете душите на другите! Може да разкаже вместо тях как се чувстват... За съжаление разюзданото днешно общество използва такива хора не по предназначение, а ги изтиква отпред, на първа линия в пъклените си планове да премахне имената на Доброто и Злото и да ги замени с имитации...

Така се стига до дебели зидове, градени от подлъгани милозливи хора, за да защитят цели идеологии на поквара от светлината на изобличението. Някои са изградили законодателен зид, зад който са скрили не само своето „право на аборт“, а и на милиони други жени, които не са и питали. Други милозливци изграждат законодателство „срещу реч на омразата“, като всъщност имат предвид Истината.

Когато кажеш на милозлив човек, че каузата му е тъмнина, че това зло, което търпи, ще порасне като истински звяр, и ще изяде първо него самия … този човек, именно защото е търпял злото в душата си, лесно се изпълва със ЗлоБа персонално към теб. 

Това вероятно е причината да се случват учудващи контрасти у нежни, душевни жени, а изведнъж способни на много силна злоба към другите, непростителност и инат.

Затова е хубаво да ценим жените, като да пазим душите им. Тук мъжете не трябва да стоят като зрители на "женски бой" (както някои началници в колектива), или глуповато да си мислят за война между половете, ако потърпевшият от "женска атака" е мъж. 

Войната винаги е била и е за човешката душа! А на разумните мъже, които виждат проблемите по-отвисоко и не-дребнаво, е дадено да въвеждат ред, и да дават светлина, в която всяка душа да намери мястото си и да даде плода си, без да бъде унижавана и измамена.

Павлина Папазова

Коментирайте в блога, не се изисква регистрация!