ОБРЕКЪТ НА АННА - ЗАД ЗАВЕСАТА НА ВИДИМОТО

автор: Павлина Папазова

Как да получим? Как полученото да остане трайно? Тази тема вълнува всички ни, но не всеки с претенции за "лайф коуч" знае отговора. Нищо, че ще ни даде "акъл" да си пожелаваме от Вселената или да бълнуваме как вече е станало. 

Когато стане дума за обрек, сърцето ми все си спомня една история, разказана в Стария Завет. За тия които не знаят, обрек означава "дай ми, но и аз ще Ти дам", обърнато към Бога. Като е много важно даването да е нещо, което Бог би искал. Близко е до ума, че купища от свещи не Му допринасят нищо, щом целият свят е Негов. Но ако дадем милостиня на нямащите, това е било по волята на Бога, понеже Ръцете Му на земята са добрите и състрадателни хора. 

Какво е направила бездетната Анна, майка на великия пророк Самуил? Тя имала любящ съпруг, който имал и втора жена. Много е вероятно той да се е оженил за втората поради липсата на чада от любимата си - но историята не ни занимава с този факт. Може да е било и обратното, Анна да е втората съпруга, взета от него поради особените й качества. Така или иначе, тя е била обичана и думата й се чувала. Но изключително силно страдала, че не може да даде на мъжа си дете, което е било много тежко за онова време. Както казва и самата Анна, това е било причината хората да я укоряват.

Анна решава да обещае нещо на Бога в своята молитва. И обещава бъдещото си дете - да го даде да се обучава в храма за свещеник, да живее в далечния град Сило, и да не бъде за нея, но за Бога. Така и става. А след това тя получава още няколко деца, за да зарадва и дома си. 

Плановете на Анна

Повечето пъти ние си казваме - каква жертва за една майка, да обещае на Бога дете, което още невръстно ще се откъсне от нея завинаги. Ето тя ще си причини страдание, та Страховитият Бог да бъде доволен. /Нима, за Такъв го считаме?.../ 

Но знаете ли, мъничката история крие своите дълбини и може би мотивът на Анна далеч не е бил този, който си мислим. 

Най-напред, тя е показала познаване на Бога. Той никога не иска нашето, но нас самите. Иска душата ни да е свещеник, а не да му даваме злато и сребро, без вътрешно да се променяме. 

На второ място, по онова време синовете, наследници на свещеник Илий, който е служил при храма, вече са показали, че народът нищо хубаво няма да види след баща им. Те спяли с жените, които прислужват при храма и взимали за себе си месото от жертвите. Били са за срам! А милозливият Илий не успял да ги вразуми. 

И ако сега не ни пука от такива работи, понеже тотално сме загубили причинно-следствената връзка, то тогавашните евреи са предвиждали война, глад и напаст, ако останат без благочестиви водачи. Блегочестивата Анна би дала всичко, дори неродения си син /тя конкретно се моли за мъжко дете!/, за да може това зло и да не бъде допуснато. 

Спасението чрез обрека на Анна

Казано накратко, Анна вероятно е искала детето й да бъде свещеник. Не го дала в храма със съжаление, че няма да наследи занаята и богатството на баща си. Почти до 19 век в много държави се е считало за правилно един от синовете на благородните семейства задължително да бъде свещеник. За да участва в духовната власт и да предаде семейните ценности в тази посока. Понеже духовното управление на народите не е било оставяно на самотек. 

За мен Ана е показала отношение и към своята душевна болка, и към нуждите на народа си, и е избрала мъдро начините, по които би могла да помогне. А своите духовни ценности тя е предавала на детето, когато всяка година му е носела ушита нова дреха на храмов служител, според ръста му. 

А знаете ли кой е наследил ценностите на пророк Самуил, бащата на нацията? Отново, не неговите синове. Описано е, че както и при свещеник Илий, те не са приели завета на баща си. Но Самуил не ги е оставил милозливо да служат "как да е" в храма. Той навреме поставя царе на народа. А една от причините народът да иска цар е тревогата "кой ще ни води след теб, синовете ти не ходят в твоите пътища". Особено важно е, че Самуил разпознава нежния и скромен Давид, като мъж избран от Бога за спасение и пример на Израил.

С посвещението и обрека си, "обикновената жена Анна" спасява цели две поколения евреи от робство и зло, понеже Самуил и Давид са светила на епохата си. 

Яна, българската Анна 

Знаете ли, че в българския фолклор се говори за младата Яна, от чиято пламенна молитва за син пропищели небесата, и ангелите слезли да видят какво се е случило? Яна носила девет месеца бял камък до сърцето си с молитва той да се превърне в син, който да царува. По невероятен начин народът ни е описал сбъдването на нейната молитва, и победата на нейния син над поробителите. Отново, както и библейската Анна, Яна държи сина до себе си само докато го откърми. И това е било достатъчно. 

В тази история има надежда. За нашите собствени търсения. Как бихме посветили това, което искаме, за народа? Отговора трябва задълбочено да го намери всеки от нас.