ПОКРОВИТЕЛ ЛИ Е СВЕТИ НИКОЛА НА БАНКЕРИТЕ? СТРАШНОТО ЛИЦЕ НА СВЕТЕЦА

 

автор: Павлина Папазова

Този път ще разкажа неща, които не са известни на почти никой... дори носещ името Никола. Мисля, че те ще дадат нова сила и вяра на мнозина. 

Преданието казва, че свети Никола /евентуално, честен на времето си търговец или лихвар/ незабелязано подхвърлил три кесии със злато в дома на обеднял търговец, за да може да омъжи трите си дъщери и да ги спаси от безчестие. 

Дали именно този жест не ни убягва? Какво правим днес, за да спасим младите жени от безчестие? Под името на „феминизъм“ днешните девойки като цяло са лишени от покровител и от защитник. Защото преди защитата от домашна насилие е необходима защитата на рода, и мъдростта на живота, изпитана от рода. Всичко това медиите го пропагандират като „назадничаво“ и като „…я по-добре се наслади, гледай рекламите, вземи кредит, за да ги купиш…“ Банкери, банкери – много има още да се промените, за да се простре над вас закрилата на свети Николай!

Какво означава „покровител“?

Под „покров“ /покривало/ са се скривали бедните, онеправданите. Под покрова на мъжа си е била добродетелната жена, под покрова на царя са били беззащитните. В наши дни говорим, че властта е у банкерите. По каква причина тогава те имат нужда от покровител?

Очевидно, за да не злоупотребят с тази власт – било от слабост, било от страст, било от глупост. Разбира се, някои крайно безумни може и да си мислят че „свети Никола“, чрез някаква иконка на бюрото или празно споменаване на името му би ги защитило от проблеми на борсата… но това е суеверие и е жалко за уж умни икономисти, ако си го помислят.

Затова пък в стари времена властта никога не е била презирана, а верните на истината и доброто са събирали пари, за да ги управляват.

Дарителят, причина за българския банкерски Никулден

Малко известно е, че шуменец е станал повод 6 декември да се чества като ден на дарителя. Нанчо Попович е роден през 1818 г. Баща му бил грамотен и сравнително заможен. Майка му била изключително набожна. Разказвам това, за да се види влиянието на рода - днес пренебрегвано и низвергнато (нали сме глобалисти, граждани на света...).

Нанчо постъпил в българско училище, след това изучава древните философи в гръцко училище, после постъпва на служба при местен търговец и бързо се издига като умен търговец и кадърен да привлича клиенти.

През 1845 г. Нанчо Попович напуска Шумен и емигрира в Букурещ. Причината е, че в него се влюбва туркиня, която му предлага да се оженят при положение, че той смени вярата си. Нанчо отказва и това му докарало неприятности в търговията. В Букурещ той започнал да търгува съвместно с Христо Георгиев, брат на Евлоги Георгиев. Той се доказал като честен и трудолобив в професията си.

След тридесетгодишно изгнание през 1875 г. той се връща в Шумен. При това си посещение изгражда нов дом на мястото на бащината си къща. По време на престоя си многократно споменавал за нуждата за изграждане на подходяща сграда за девическото училище в града..

Една година преди смъртта си Нанчо Попович написва завещание. Волята му се изразявала в това да остави 20 000 наполеона за град Шумен. Тези средства трябвало да бъдат вложени за построяването на сграда за едно от първите девически училища в страната. Същото да носи име „Нанчово“. Останалите средства се дават на влог в банка. Лихвата от него да се ползва за поддръжка на училището.

Стореното от видния благодетел Нанчо Попович, който на Никулден има имен ден, подтикнало обществеността в родния му град, тук да бъде поставено началото на честванията в България. 

Нарцисизъм ли е било той да поиска да остави името си върху училището?

Според мен – не. Именно това е покровителството. Да оставиш честно име, значи да поведеш учениците към своя пример, като причина за един огромен плод. Причината за неговата щедрост, а и за божието благословение /към което драпат и днес доста новозабогатели/ е неговата твърда вяра, при това в тежки времена.

Страшният свети Николай

Ако някой още си мисли че може да си изпроси от „безобидния светец“ финансово благополучие, без в нищо да промени себе си, то ще ви споделя една истории от епохата на официалния атеизъм в СССР, която и сега ни разтреперва.

„Зоино стояние“ /стоенето на Зоя/. През 1956 година в град Самара /не мислете, че името е случайно – помните ли покаянието на самарянката?/ младата комсомолка Зоя кани приятели на Нова година, въпреки желанието на вярващата й майка да не прави „купон“ през пости. Но зоиният годеник Николай се бави, закъснява, Зоя няма с кого да танцува и започва да се изнервя. По едно време дръзко грабва от стената иконата на свети Николай и казва: „Като го няма моя Николай, ще танцувам със свети Николай“. Някои от присъстващите я предупреждават да не го прави. Но тя не слуша: „Ако има Бог, нека ме накаже“. В един момент трясък, шум и светлина изпълват стаята и всички побягват навън. Само момичето замръзва с иконата на място. Повече никой, за цели четири месеца, не успява да я откъсне от земята. След като властите усещат, че любопитните са в повече, къщата е обградено от милиция, на смени, и се отрича там да има нещо за гледане. Лекари идват, установяват че Зоя е жива, но напълно втвърдена и иглите на спринцовките се чупят в тялото й. Тя нито яде, нито пие, само нощем чували гласа й как крещи на майка си да се моли за цялата земя, защото хората грешат и ги чака огнен ад.

След неуспеха на няколко свои събратя, по Рождество извиканият /явно познат на Бога!/ скромен свещеник освещава стаята и успява да вземе иконата от ръцете на Зоя. Казва, че трябва да се чака знамение на Великден. През пролетта неизвестен старец на три пъти моли охраната да го пуснат при Зоя, и когато накрая на самия ден Благовещение успява, й казва: “Е, какво, умори ли се да стоиш?“  След това никой не е видял стареца да излиза, и мнозина считат, че това е бил свети Николай. Около Великден Зоя започва да говори отново за покаяние, и тялото й постепенно излиза от вкочяването, отпуска се, полагат я в леглото. Пред хората, които я питат как е яла и пила в това време, тя повтаря: „Гълъби, гълъби ме хранеха“. След три дни взема причастие и предава Богу дух. Милиционерите, видели гледката, побеляват за една нощ. Въпреки пълната липса на комуникации и съобщения в медиите, страх Господен обхваща цялата околност…

Снимката е от художествен филм за случая

Свети Никола и санта Клаус

Преданието за свети Никола /впрочем, напълно реална личност и епископ на град Мира, намерени са негови кости/ устойчиво се разпространява дори в протестантските държави, където се прекратява почитането на светци. Той е изключението. Колко ли голям е бил респектът от силата му! Впоследствие рекламни дейци го трансформират в митичния „Дядо Коледа“ /на английски, все още „Санта (Ни)Клаус/, като от посланието на светеца е запазена неговата сила да проницава в душите и да дарява подаръци на послушните /на родителите си/ деца.

Уви в неолибералния свят натискът децата да бъдат отделени от родителите си, е все по-голям. Да не кажа, гигантски. Счита се, че преданието за родовата история, родовите примери за добро и зло, са доста неподходящи, когато има да се оформи едно ново световно население, което слуша каквото му каже платената „нАука“ през екрана.

След деня на свети Никола, идат Рождественските празници. Дали и тази година ще хукнем като „без глави“ по МОЛ-овете? Инфлацията леко ще ни поспре, замислени дали всъщност има климатична криза, дали всъщност войната е единствения начин да се разберем, и дали политиците ни подмамиха още да нарушим неприкосновената божествена подредба на нашето тяло.

Трите дъщери на човека, които свети Никола спасил от безчестие, може би са нашите три естества - дух, душа и тяло. Затова трябва доста да внимаваме на какво предаваме тялото си... И на какво "богатство" се възхищава нашият ум! 

Павлина Папазова