КАКВО ЗНАЧИ ДА СЕ ОЖЕНИШ В БАЩИНИЯ СИ РОД

Наскоро правих родословни дървета. Стигнах до пра-прадядо си. Тоест, както са казвали дедите ни: до пети повой. А те са се пазели да не се женят до девети повой, девето коляно! Чудна работа защо тогава са спазвали да се женят само в някои съседни села освен своето, и така са се лишавали от още повече многообразие?

Обяснението вероятно е в моралните ценности, занаятите, а съответно и носиите, които са се предавали в родовете. Големият наш етнограф Димитър Маринов описва как тия неведоми древни родове, в които е било желателно да се задомиш - понеже, хем не са близка роднина, но пак са свои - са имали сроден поминък, еднакво старание в работата и чистотата/уредбата на дома и нравите!

За мен е интересно как се съчетава тази нашенска традиция с традицията на друг древен народ, който както и нашите прадеди е имал досег с Изначалния световен правилен ред. Редът е носел благоденствие и народите са били за почит и пример, когато са го следвали. 

Ще споделя някои истории от Светото писание, които, взети поотделно не правят голямо впечатление, но взети заедно може да прояснят разбирането за "бащин род", което да пренесем в днешните си измерения. 

Когато Бог дава по обещание на престарелия, но силно вярващ Авраам син, Исаак после има мисията да създаде цял народ, вярващ и Богоугоден, колкото са звездите по небето! Авраам от горчив опит знае, че този пречуден род няма да се роди за Исаак от несмислените дъщери на народите, сред които ден след ден води стадата си.

Исаак вече минава 40, Авраам е над 140, така че се заема и праща верния си слуга да намери съпруга на сина му .. от рода на бащите му. Слугата също е убеден, че само Бог може да помогне. Когато пристига в града на рода на Авраам и сяда уморен до чешмата, той посява в молитвата си едно качество на момата, бъдещата снаха: "Господи, нека е тази мома, на която да кажа - дай ми да пия, а тя напои не само мен, а и камилите ми!“ Не е лесно и приятно в жегата и праха да поиш и камилите на някой непознат пътник. Значело е много, много кобилици с вода изляти в поилката за животни...  Но такава милостива и усърдна мома се намерила. Скоро младата красива Ревека тръгва на далечен път, да стане жена на Исаак. Умна е. Съгласява се само заради чудния начин, по който е избрана. 

Идва ред и Ревека да изиграе роля за създаването на бъдещия богоугоден народ. Тя има двама сина близнаци, единият ловец, а другият кротък и тих момък. Но ловецът върви по акъла на околните народи и слабо го е грижа за мисията на дядо му и баща му. Близнакът му, Яков се разгневява и с хитрост успява да извади от устата на брат си факта, че реално той не държи на своето първородство. 

Понеже Исаак е уморен и стар, Ревека подрежда така нещата, че той да даде бащината си благословия на Яков, който наистина я иска и цени! След това Ревека съветва Яков да бяга от гнева на брат си, праща го да намери жена при нейния род, отново родът на бащите. 

А близнакът Исав, който от цялата история схваща само, че баща му и майка му не понасят местните жени, отива малко по-надалеч пак при несвои, и довежда още две жени от различно племе. Един вид, разнообразява с "още от същото". Но така и не осъзнава идеята за първородството. А Яков придобива 12 деца, от които вече започва този благочестив и почитащ Твореца народ.

След много поколения, преди раждането на свети цар, пророк и псалмопевец Давид, имаме прекрасната история за родителите на неговия дядо Овид: Вооз и Рут.

Когато старата Ноемин се връща от чужбина „почернена“, загубила двамата си сина, заедно само с едната си любяща снаха, веднага я праща на работа, да събира класове след жетварите. Снахата Рут е и чужденка, без мъжка закрила, и само по божия милост попада в нивите на почтения Вооз. Той нарежда да я пазят от лоши хора, да не я спират да събира малко храна за себе си и свекървата вдовица. Свекървата се насърчава – „многоимотният“ Вооз е техен роднина, макар и далечен! И така в края на жътвата той взема милата Рут за жена, понеже с обичта си към свекървата тя е станала достойна да бъде в родовете на израилтяните: „Твоят Бог ще бъде мой Бог, твоите люде ще бъдат мои люде, и където умреш ти, там ще умра и аз“.

Идвам до любимата ми история, изключително загадъчна, макар и доста житейска - историята за праведния Товит и син му Товия. 

Товит живее "в кофти времена", както днес бихме се изразили. Народът му е под робство и масово се покланя на божествата на поробителите си. Само Товит от семейството му си спазва да ходи в Ерусалим и да принася жертви на Единия Бог на Авраам, Исаак и Яков. Така го е научила.. баба му. Той е един верен самотник, и отгоре на всичко периодично властта го гони и затваря, задето погребва своите сънародници по родов обичай. Защото често ги намери пребити като кучета и хвърлени из град Ниневия. 

Товит, когато е в най-голяма беда, ослепял и обеднял, праща сина си да вземе жена от неговия род, от верните, и му казва да не прави компромис, защото "ние сме синове на пророци". Синът тръгва, без да знае, че спътникът придружаван от ангел. Ангелът по едно време му разкрива, че ще се наложи да освободят от зловещ демон дома на една красива и умна девица от бащиния му род, за да я вземе момъкът за жена, Товия отначало се дърпа, защото демонът има свойството да избива годениците на девойката. Но ангелът го убеждава, че имат метода да надделеят, и Товия ще има добра съпруга и деца от нея. 

Следва нещо толкова нетипично, че днешните психолози има доста да се замислят. Сигурно сте чували "мъжът обича с очите, а жената с ушите". В случая обаче Товия, докато слуша за страдащата Сара, която е съдено той да освободи, вече я обиква, без да я види! 

Какво е обикнал? Тайна, за която може само да е гадае. Може би е обикнал своето бъдеще, продължаването на добрите корени на баща си, за когото е едничък син, едничка надежда? Но определено е имал нюха на своите деди-пророци на кого да се довери, защото ангелът се оказва прав. Товия побеждава демона, и води в дома вярваща и състрадателна снаха, богатство и изцеление за слепотата на своя баща.

Град Ниневия вижда още жестокости, убийства и царски преврати, ала когато идва времето да бъде изтрита от лицето на Земята, родът на Товия вече се е спасил на по-добро място, в родния град на Сара. 

* * *

Къде е днес родът на бащите, откъдето да си вземем жена или мъж? Сам апостол Павел заръчва на вярващите си сънародници да спрат да се препират за безконечните си родословия. Четирите истории от Писанията, описани горе, според мен по-скоро ни говорят за хора с принципи, които са ги опазвали като търсят част от „същия пъзел“, за да се продължи … Божието благо намерение на земята, а не лично тяхното.

Това, а не друго е била причината много от старите българи да са настоявали зетят или снахата да са с добри роднини – защото закваската е оформяла характера, и са знаели какво е сято, съответно какво вероятно ще се пожъне от такива младежи. (Това са т.нар. „уредени бракове“, които много пъти са били хубави и здрави). Уви, в модерните времена и това се е обърнало в „кажи ми колко имот имат вашите“, или директно в предсватбен пазарлък.

Така че новите млади са свободни от големия „родителски натиск“, объркващи брака с постоянния публичен дом, който тече по медиите, и в почти пълна невъзможност да опознаят своя завет, своите истински таланти и своята мисия, която не започва с нас и не свършва с нас.

Както казаха и моите роднини, от родословното дърво е хубаво да продължим доброто и да се пазим от лошото. Родословното дърво говори за битки, лишения и решения. Родословното дърво на повечето българи, заради историческия натиск е консервирало пресни спомени за морална устойчивост, честност и строгост, отдавна загубени в други държави. Това са родове на герои, ако и не винаги на пророци. Ако търсим в някого тия ценности, тогава има шанс да намерим и половинка от „бащиния си род“. Още повече, че говорим за праведния, Изначален Баща на човечеството.

Павлина Папазова

Коментирайте в блога, не се изисква регистрация!