УНИЖЕНИЕ

Искам да разкажа една лична драма. Този човек се роди на баща си в късните му шейсет години. С брат му близнак бяха единствените деца на семейството в епоха, когато многото деца се считаха за особено плодородие. Въпреки това не беше любимец на баща си. Брат му беше по-як, по-буен, по-добър ловец. За да получи благословията на баща си в смъртния му час, нашият герой си послужи с унизителна лъжа: облече се като брат си, за да чуе думи на обич и предпочитание.

Разбира се, скоро след това се наложи да бяга надалеч само с една торба, за да не го постигне гневът на измамения близнак. И така без никакви близки той замина към дома на вуйчо си, като по пътя се налагаше да спи на голата земя върху един камък вместо възглавница.

Когато пристигна у вуйчо си, той срещна братовчедките си и се влюби в едната от тях. Ала вуйчото беше хитрец и вместо да помогне на прогонения младеж, той го използва, като го уговори да чака седем години, докато се ожени за момичето. Като през това време пасе стадото му без заплата. Вероятно бе подиграван от местните овчари заради голямата си любов. Но изтърпя. За да открие на сватбата, че под булото и традиционните носии са му „пробутали“ ... другата братовчедка, която не беше така красива, нито любима за него. Вуйчото „милостиво“ го обвърза с нов договор - още седем години да работи, за да му даде и любимата жена след една седмица. Човекът прие.

Но проблемите не свършиха дотук. По някаква причина нелюбимата жена започна да ражда много деца, а любимата – нито едно. Това събуди ревност, завист и кавги в дома. Човекът се връщаше от работа и вместо да си почине, не знаеше за какво отново са се карали двете. В един момент го молеха да спи и със слугините им, сякаш надпреварата „коя ще има повече деца“ беше на живот и смърт.

Когато минаха четиринадесет години безплатна грижа за стадото, вуйчото реши, че все пак нещо трябва да плаща. Ала постоянно променяше заплатата му – „черните кози ще ти бъдат заплатата“; ако се родяха много черни, „шарените ще ти бъдат заплатата“… Отделно за всяка изгубена или разкъсана коза човекът плащаше от своите пари.

Когато положението откъм вуйчото стана нетърпимо, цялото семейство се приготвиха да бягат към родните земи на героя. Бяха преследвани, но с повече хитрост се отърваха. След това идваше другата опасност - макар и след толкова години да ги срещне сърдитият близнак и да отмъсти. Човекът му прати за подарък пред себе си множество стада и не на шега се боеше че въпреки това братът може да избие и жените, и децата му. А в последната нощ преди срещата при него дойде духовно същество, с което се биха и „за спомен“ му измести ставата на крака, така че човекът вече остана куц до края на дните си.

В новата земя проблемите обаче не свършиха. Най-сетне и любимата жена роди син. Човекът от радост му уши шарена дреха. Но братята толкова го намразиха, че когато навърши седемнадесет години продадоха добрия младеж в пустинята на трафиканти на хора. /Синът бе откаран далече, държан в робство, клеветен и пращан в затвора, докато накрая не се издигна на добра позиция, като преди това се наложи да се ожени за дъщерята на владетеля./

Бащата не беше на себе си от скръб заради загубеното дете. При това в новата земя един местен младеж подлъга и изнасили единствената му дъщеря. Братята й отмъстиха с голямо изтребление. Човекът се побоя, че околните народи направо ще ги прогонят поради тази дързост.

След години двете му жени умряха, като му остана още един син от любимата. В земята им настъпи неописуем глад. Всичките синове се запътиха да търсят жито в далечни земи. И тогава попаднаха на брат си, когото не познаха. Той уж им даде жито, но после ги обвини в инсценирана кражба, като задържа за заложник най-малкия син. Човекът се оказа ограбен и лишен от последното си мило дете. Най-накрая се наложи сам да иде в далечната земя и да получи милост от прогонения.

-------------

Историята е достойна за сериал, защото на страниците на „Лична драма“ няма да бъде приета: „Е чак пък толкова. Такъв кутсуз! Чак пък беда след беда. Унижение след унижение. И все някого да чака и да моли. Абе, този не е ли сбъркал нещо генерално в живота си? Дали не е бил прекалено кротък?“

Така изглеждат нещата, когато не сме в сърцето на една история. Когато не знаем, че библейският патриарх Яков разбираше цената не на лова, а на първородството. Че го получи, защото преди това го заслужи. Че бягаше от силите, които беснееха заради решителния му избор. Че промяната на заплатата му беше резултат от безсилието на вуйчото срещу божието благословение. Когато заплата на Яков бяха шарените кози, цялото стадо раждаше шарени… а когато заплатата бяха белите, раждаше бели.

Когато гледаме с духовни очи, не смеем да си поемем дъх от респект. Когато знаем, че каменната възглавница, на която спа, когато беше най-изоставен и с неясно бъдеще, се оказа стълба към небето и там се качваха и слизаха ангели. Когато знаем, че накрая при реката Яков се бори с Бога – и победи. Когато знаем, че синът му Йосиф мъдро спаси от глад цяла империя, а заедно с това и своите братя – защото милостта му възтържествува над възможността за отмъщение. Когато знаем, че във всеки важен момент сън от Бога напътстваше Яков, а друг такъв сън възпря вуйчото от отмъщение.

Над сто и двайсет годишен, бащата на благословения Яков дочака да го види обратно да се връща с пълен стан добитък, четири жени и много деца! И сигурно не съжали, че му е дал благословия. Защото междувременно бе огорчен от живота и беззаконията на неговия близнак, продалият първородството.

Самият Яков дочака да види жив загубения си син, и да благослови внуците си – принцове на Египет. Дочака да получи за народа си най-хубавата земя за паша в една могъща страна. Защото Йосиф имаше власт и право да му я даде.