Влюбване в женени хора - какво разказват мъдреците?

автор: Павлина Папазова

Имало време един мъдър евреин, който събрал поуките на дядо си и написал книга. В наши дни някои нации искат да евтаназират дядовците си, а българите разказват за умния син, който спасил старите хора...

Можем ли с поуките от вековете да са опазим от унижение и да създадем собствено семейство? Ще споделя и моята поука, заедно с гласа на този потомствен мъдрец...

"Не си губи ума по блудница, за да не изгубиш наследството си."

Влюбването в женени хора показва, че скритом сме се "предали", че за нас няма шанс за семейство. Така че, с разрешенията на днешния псевдоморал, тръгваме "поне да си изживеем любовта". Уж. Докато жененият охладнее, или размисли. И тогава - доста години ще са загубени са само по наша вина. А фертилността е до време. И не случайно. А кое наследство губи човек в това блудство? Някога мъжът е осигурявал и децата на своите любовници. Днес един женен човек ще пръсне ако не парите, то своята енергия и страст вместо да постигне нещо значимо в живота или да помогне на потомството си - в мисли за любовните си увлечения. Въздишане и страдание по нещо, което не може да бъде. 

"Не се заглеждай в девица, за да не те съблазнят нейните прелести"

Прелестите на "девицата" или по-точно на жената /мъжът/, с които не си бил, са най-вече в идеализацията. В привидния шанс "да започнеш начисто", ако здраво си заседнал в семейните отношения. Ако там си унижен/а/, ако искаш да избягаш от дадени ангажименти и мисли.

"Избягвай развратна жена, за да не те оплете в примката си"

Разбира се, и развратен мъж също. Но сега ние ги наричаме "опитни". Мислим си: "Той/тя знае докъде да спре с увлечението. Знае как да не съсипе и своя, и моя живот". 

Но няма начин. Посвещението на душата си е вече провал - "падане в любовта", както е буквално на много езици. Бруталното е, че именно с хората, които знаят докъде да спрат, става като в онази жена от притчите на Соломон: "Такъв е пътят и на жена прелюбодейка - яде, бърше си устата и казва: Не съм извършила беззаконие." 

Те се чувстват невинни, а ти излизаш от сагата с големи душевни травми. И няма пред кого да се оплачеш. Всичко е извършено незабележимо и фино, така че оплачеш ли се - срамът е за тебе.

"Не се заседявай при певица, за да не те омае с изкуството си"

Песента е била първия вид поезия. Песента е първият вид свещенодействие. Певиците често са били жрици. Духове, сили се покланят на песента и на силната реч. 

Когато една жена /пък и мъж/ позволи неговото свещенодействие, талант, божествена дарба да повлияе на приятелите, та да станат опиянени почитатели - това няма да доведе до нищо добро. Затова не бива човек да се омайва, нито без нужда да остава там, където не е неговото място. Семейният - да се връща в дома си, а несемейният - към своята кауза и своята цел.

"Не се заглеждай тук и там по улиците в града и не скитай по безлюдните му места"

В града може да се видят много неща. Дори в града на благородните. И все пак, човек който знае своя път, своята цел и своето име, няма нужда да наднича клюкарски в живота и паданията на другите. Ако те не са могли да минат през улиците на града, без да се окалят - ти опитай, може би ще успееш? Най-малкото, на това си призван. 

А безлюдните места на града са местата на твоята гордост: "Само аз мога да обичам така. Толкова безкористно, специално, силно и жертвоготовно". (Само ти... И няма нужда да казваш на други. Нито да се коригираш.) 

Уви, древните мъдреци и това са казали - коравовратният пада отвисоко и си чупи врата. Затова нито едно място в душата си не трябва да оставяме безлюдно, неосветено, тайно и свободно за внушения, които не знаем откъде са.

"С три неща се украси душата ми и стана хубава пред Господа и пред хората: единомислие между братя, любов между ближни, съпруг и съпруга, които живеят в разбирателство помежду си."

-----------------------

- из книга на Шимон Бен Йешуа Бен Елиезер Бен Сира или Исус, син Сирахов, "Свещено писание" /Библията/

Павлина Папазова

Коментирайте в блога, не се изисква регистрация!