ОТКОГА НЕ СИ СЕ ОБАЖДАЛ ? - ЧАСТ 1

 Според мен не е вярно, че хората нарочно не си се обаждат. Нещата са по-страшни. Ние вече не умеем да си се обаждаме.

Някой заминал в чужбина. През 19 век, преди да се измисли телеграфът, хората са си пишели писма. Дори учените, заетите хора, са пишели и получавали много писма всеки ден. Нещо като днешните имейли. Но също така съпроводени с настроение, размисли, обич или обида. Разбира се, и учените са си писали тонове формули и чертали чертежи. За развитието на техниката е огромен дар, че вече не се налага да споделят нещата си по такъв допотопен начин - сега има онлайн библиотеки с множествен достъп. 

Какво обаче става с личната поща?

Когато се появиха имейлите имаше едногодишен бум на личната кореспонденция, който бързо замря. Появиха се СМС-ите, после ICQ, Скайп, социалните мрежи. На теория може да пишеш на всекиго по мног, всеки ден. Може и да му се обаждаш, дълго, всеки ден. 

Тогава обаче "паднаха кепенците", и писането като цяло почти спря... което ние обясняваме с нежелание. 

Спомням си един експеримент с мишки, които бяха поставени в изобилна хранителна среда - те постепенно спират да се размножават, спират да се интересуват от живота, и загиват. Няма я естествената борба, усащането, че си придобил нещо. и се бориш да го запазиш.

Какво, насила ли да отидем в гората и оттам да си пишем писма, за да живнат взаимоотношенията ни? Не, има по-тънка уловка. 

Тънката уловка според мен е в БОРБАТА. Ние не усещаме къде се измести борбата! Да, като цяло си имаме покрива, хляба, сексът стана достъпен, не се налагат сложни комбинации за успешен брак. 

Но го нямаме искреното общуване. Колко пъти ви се е налагало да потушавате непълноценното общуване с ядене, пушене, гледане на телевизия или клипчета в Интернет? 

Това което може да ни даде само и единствено добрият, искрен и почтен ДРУГ човек, ние го търсим в заместители. Отговрността за общото "утре" я заменихме с притестнение за нашето лично "утре"!

Не, не сме постигнали светлото бъдеще. Напротив, заровили сме се с омерзение в настояще, което не ни харесва и сме хипнотизирани с бъдеще, което ни плаши. Тогава, защо не се обаждаме? Защо не търсим ТИЯ, които имат нашите ценности, нашето възпитание, нашия дух?

Лесно е да потънеш в инерция, а оттам и в забвение, оправдавайки се с "повечето са така", "ми то кво да си кажем, аз съм тука, а той е там" и прочее. 

Но, тогава явно сме се уловили на кукичката на риболовците, които искат да ни ползват само като полезн труд, масовка и суровина за своите планове. Това ли ще бъде животът ни..? 

Все още обаждането и писането е безплатно и почти без цензура. Все още. Всеки да си продължи темата.