ОТКОГА НЕ СИ СЕ ОБАЖДАЛ ? - ЧАСТ 2

Церемонията на обаждането. Това е мое усещане, вярвам че около половината хора са като мен, и затова си струва да го напиша. 

Това от една страна е проблем, от друга е голям плюс. За мено обаждането на някого, с когото по-рядко се чувам, си е като церемония. Трябва да съм насаме и по възможност, на тихо.

Настроена съм да споделя, но и да чуя лични неща. Настроена съм да решаваме и проблеми, а не само да обменяме факти. 

По тази причина, истински удобните моменти стават по-малко, отколкото теоретично удобните моменти. А понякога сме и уморени.. Обаждането нали трябва да е удоволствие, защо да си го причиняваме? 

Тук вече мога да поспоря /и със себе си, също/. Насилието ттрябва да бъде част от живота. Включително насилието към себе си. 

Струва си. Заради добрите хора, заради тъжните хора, заради НАШИТЕ хора.