ЛИДЕРСТВОТО - МОЖЕ ЛИ ТИХ ЧОВЕК ДА Е ЛИДЕР?

Във втората част на статията искам да ви разкажа за един интересен лидер, с който се срещнах „виртуално“ когато аз самата имах да отстоя себе си. Благодарение на държавната политика по онова време, а и на голямото ми желание да чета, в шести клас бях в състояние да прочета на руски книжката „Мы в пятом классе“ на Людмила Матвеева.

/Оттук се сваля в отлично качество с картинките./

И сега я смятам за една от най-добрите реалистични книги за деца, която съм чела. Ако можеше да я има на български, би била просто учебник. В същия този етап, пети клас, аз също изпитвах натиска на „по-вървежните“ момиченца в класа да правя каквото те кажат, да не харесвам когото те не харесват, и да претърпявам, когато си правят смях за моя сметка. Невероятно попадение, бих казала – ангелска намеса, беше да прочета тази така добре разказана книга, и в някакъв смисъл да разбера, че съм на прав път.

Автократа на книгата избира интересен подход. Отначало тя разказва за едно момиченце, което среща във влака Москва-Ленинград. Понеже то е решително и когато някой от близките го е засегнал, направо избягало без билет с нощния влак. Но след това ни връща в живота на едно съвсем друга тийнейджърка, „тихата“ Таня. Оказва се, че ако разкаже за по-буйното дете, както обикновено става из книгите, ние никога няма да видим битките на обикновените, „редовите“ и не толкова ефектните личности. А битките на Таня са доста. Накратко казано, тя не е популярна, има своите мечти, малко е завеяна (може да се изцапа в локвата докато си представя, че е море) и пише хубави стихове, които обаче все отлага да даде за училищния стенвестник. Родителите постоянно въздишат и я сравняват с другите, като много не подбират дали тя ги чува от другата стая. Тя не им отговаря, но устоява да носи дрехите, които сама иска, а не кукленската /днес бяхме казали „барбенска“/ визия, с която надделяват по-популярните момичета.

В историята се намесва и едно момче от класа, макар и отличник, той е достатъчно буен, като дори се сприятелява с хиената от градския зоопарк и успява да я освободи. Когато е арестуван, Таня много се вълнува и отива с неподозирана и от нея самата решителност да говори в негова полза. После, разбира се, той я „забелязва“… следват времена в които са приятели, после времена когато друго момиченце й го „открадва“ ей така просто от инат, да се пробва да вземе преднина… Драмите в главата на Таня са силни, даже се мотае вечер край езерото… но после си казва, че заради двама глупаци няма да жертва живота си, и започва да си мечтае да стане полезна и известна когато порастне.

Реално Таня не става истински лидер, когато Максим й е приятел, когато те двамата се харесват и разбират. Тя става такава, когато намира един първокласник /Павлик/ да плаче в гардеробното и изслушва цялата му смешно-трагична сага. От момента, когато Таня му става нещо като по-голяма сестра и приятелка, тя самата става стабилна и започва да устоява на подигравките и шушуканията на другите момиченца. Едва тогава, когато Таня „може и сама“, Максим отново започва да се чуди кой му е завъртял главата, и къде всъщност клони сърцето му… но нека не забравяме, те са малки, от пети клас до десети могат да им се случат много неща. (Да не пропусна, че в книгата се говори за много други деца и техните „мънички драми“, сега си припомних и за котките на Серьожа, за пияния баща на Володя, за пълничкия изнудвач и много други неща…)

Абсолютно по същия начин като в книжката аз успях да се почувствам независима, едва когато взех „под закрила“ едно по-обиждано от мен момиче, което дойде в класа от друг град. Разбира се, имаше миг колебание как да се сприятелиш с някой „непопулярен“, но тя така сладко ми се усмихваше и беше толкова безпределно вярна приятелка, че сега мисля дали въобще съм я заслужавала!

Мога да споделя от опит колко бе трудно да казвам, че не съм нито от „Левски“ нито от „ЦСКА“, когато целият клас бе разделен на този принцип. Сякаш има сили, които искат да те изядат с парцалите, когато се покажеш чак толкова различен и нежелаещ да влезеш в отбора на плюещи срещу другите. „Момиче съм и не се интересувам от футбол“ явно не беше добър аргумент. От своя страна аз никога не притисках или унижавах други, че не четат колкото мене например.

Така че по темата за лидерството може да отворим следваща насока: Доколко в наши дни да успееш да съхраниш своите ценности независимо от „модата“ само по себе си е вид подвиг?

Умението да виждаш нещата отстрани / и така да бъдеш в полезния смисъл „out-sider“/ е много рядко при децата. Те изключително силно преживяват дали ги приемат, дали ги харесват. А само ако успеят да се абстрахират от това, може да видят, че някоя „кифла“ ги обижда не защото са грозни, а защото имат по-добри оценки от нея. Или че някой удря другите не защото е силен, а защото е много наранен и с ниско самочувствие.

Вече трето ниво е, и не зная защо очакваме децата лесно да достигнат до него, да успеят снизходително и състрадателно да се отнесат към тия, които им вредят. Може би за начало е достатъчно да дефинират злото и да не му подражават. Да умеят да се обединяват с тия, които са градивни и не вредят.

/… следва продължение…/ автор: Павлина Папазова Може да посетите и стария ми блог: http://lyuliak.blog.bg/