ЛИДЕРСТВОТО – ДАЛИ Е ЛЪЖИЦА ЗА ВСЯКА УСТА?

Да си призная, никога не ми е било приятна мисълта да застана пред тълпа хора, да настоявам за нещо и да соча с пръст правилната посока. Разбира се, имам мнение по доста въпроси, и като всеки човек имам силно желание то да бъде изслушано. Но зная от опит, че представата за лидер тип „фюрер“ далеч не е по сърце на интровертните хора.

От друга страна, повечето популярни книги и статии „Как да станеш лидер“ крият като примамка нагласата, че шефът на фирмата обира каймака на добрата печалба, и ще има едно желано и стабилно качество на живот... Измъчени от беднотията, доста хора се замислят дали пък „да станат лидери“ не е техният път към личното благоденствие? Най-често това е първият път, когато се замисляме дали „да си стоим винаги в сянката“ и да следваме други, е правилното решение за живота ни.

В една от презентациите си специалистът по иновативно образование Яков Хехт споделя за разговори с родители, които го питали: „Нима трябва всички деца да станат директори, началници, собственици – не може ли просто да се подготвят за добри служители и работници?“ Ала според доста визионери и педагози, съвременният свят е така променлив, че дори ако един „съвестен и добър работник“ обикне и усвои съвършено своята работа, това вече не е никаква гаранция за утрешния му ден. В един къс срок е възможно заради нова иновация /даде се пример с цифровата фотография/ да фалират огромни компании и стогодишна марка да изчезне в историята. Въпреки законовите обезщетения, хилядите безработни с непосилни кредити са факт. Постоянното очакване на хората да бъдат водени и обгрижвани само защото „са честни и съвестни“ се оказва неоснователно.

Явно да бъдеш мениджър и лидер на своя собствен живот става все по-наложително!

Ние много често бъркаме думите „лидер“ и „шеф“. Не непременно длъжността и не непременно най-големият финансов поток отбелязват кой всъщност е лидер. Добра дефениция дават някои, които считат, че лидерството е преди всичко фокусирано действие, насочено към някаква достойна цел.

Най-често, за да бъдем лидер на други, се започва от способността да градим собствената си устойчивост към външни влияния. Разбира се, както едно малко дете устоява в гадна среда като се опира на „мама, тате и бате“, така и ние рядко можем да започнем пътя към своята лична устойчивост без подходяща среда. Много хора са израсли в такава „помия“, че дори първоначално само да чуят и видят нещо различно, вече би било лъч светлина. Достатъчно е да видим по медиите за колко красиви млади жени да бъдат „пелймейтки“ със собствена модна линия или чалга-звезди е върхът на мечтите им. Нека да бъдем внимателни! В случаен разговор с наш клиент или спътник може да се окажем първите, които постъпват добронамерено и с уважение към човека. И така освен „подходяща среда“ да му станем лидер по пътя към личната свобода.

А в какво лидерство да водим децата си?

Много от нас са забелязали, че децата с повече успехи, победи, известност, имат самочувствие и понякога стават естествени лидери. Това е една добра причина да ги записваме в извънкласни форми. Самите тийнейджъри обаче споделят, че доста от „лидерите“ в Инстаграм са просто мини-„плеймейтки“, които са пуснали максимално количество красиви снимки на скъпи или нестандартни места. Демонстрацията на телата, парите и любовните им успехи ги държат на повърхността на тази икономична откъм словесни послания медия. Така че не само ние, а и децата трябва най-напред ясно да различават „лидерство“ от „долнопробна известност“.

Всъщност, ако се замислим, не самите награди или медали, а трудът и постоянството, които са ги предшествали, са изградили в известна степен независимостта и силата на децата. Умението да се откажеш от моментните си желания, да не идеш на някой купон, да претърпиш нечии насмешки, е било част от ежедневния им път към успеха. В този ред на мисли си спомням за един естествен лидер, който според преданието е спасил света, като просто с години не е обръщал внимание на подигравките по негов адрес. Разбира се, говоря за Ной…

А когато детето поне отначало не е толкова талантливо, за да удържи на състезателната конкуренция? Според мен, преди да го съдим, че опитва да впечатли средата с конформизъм или глупави смешки, има да проявим разбиране колко е силно желанието на един човек да бъде приет. Да си признаем вътрешно колко неща сме направили или казали в своя живот, само за да не бъдем обидени, наранени. Да, някои от нас са „по-серт“ и просто напускат фирмите, където се е налагало да търпят подобни неща. Ала какво да напуснат децата ни?

/Следва продължение… /

Междувременно очаквам вашите коментари! Блогът не изисква регистрация. автор: Павлина Папазова Може да посетите и стария ми блог: http://lyuliak.blog.bg/