МОЖЕМ ЛИ ДА ПОВЛИЯЕМ НА МЪРЗЕЛА СИ?

1/ КОЕ РАЗБИРАМЕ ПОД МЪРЗЕЛ И ВИНАГИ ЛИ Е ЗЛО

Понякога в забързаното време на „натисни копче – получи резултат“ сами форсираме себе си в нехарактерна за човешката душевност скорост, и „прегаряме“ докато мислим че само така не сме мързеливи, а ако се движим по-бавно през нещата, сме мързеливи.

Йовков обаче има един хубав разказ за успешния майстор на каруци „Песента на колелетата“, който „в един доста ранен час“ рязко затваря работилницата, сяда да се отмори, да пуши, да мисли за живота и за неговата цел. Въпреки загубения „трудочас“ този майстор никак не е лишен от блага, от уважение, както и от дълбоки житейски рани. В крайна сметка размислите му носят просветление и взема някои правилни решения.

Но не е лъжа и че атаката срещу мързела често е болезнена. Дали сами ние или друг го атакува, усещането за натиск и дискомфорт, е почти физиологическо.

Донякъде по това личи и че става дума за мързел, защото има хора които на драго сърце се заемат с неща, ако ги организираш, и се оказва, че те не са мързеливи, а неориентирани и неорганизирани.

Не зная как е в „науките“ като психология и прочее, може би там и да няма научно понятие мързел, а да се ползват други „по-толерантни и необидни“, но аз вярвам, че за да има такава дума в родния ни език, и тази черта в човека да е директно осмяна в стотици приказки, песни и поговорки, мързелът е факт, и няма нужда да го заобикаляме като невидим слон в стаята.

2/ КОГА ИСКАМЕ ДА СЕ ПРЕБОРИМ С МЪРЗЕЛА

Според мен си струва да се преборим с конкретен мързел, с конкретна цел, а не е просто за да се докажем на някого /често, близък/, че видиш ли „аз не съм мързелив човек“.

Някои хора са недостижимо енергични и тяхното постоянно обикаляне и шетане внушава на по-съзерцателния човек, че неговите мисли и времена насаме са безполезни, ала дали е така? Само действането, и постоянното „типане“ не винаги развиват човека, ако не се удоволства в разсъждения, или в научаване на нови неща.

Такъв човек често страда от друг вид мързел /“духовен мързел“/ да обмисли нещо, да съзерцава, да наблюдава, да се поучи. Той обикновено се смята за практичен, но „практика без разбиране“ е по-скоро блъскане и прилича на нов уред, който си купил без инструкции и се опитваш да го сглобиш и задействаш като „проба-грешка“.

3/ МЪРЗЕЛ ЛИ Е ДА ИСКАМЕ УЛЕСНЕНИЯ И КОГА МЪРЗЕЛЪТ РАЖДА ИНОВАЦИИ

Зависи от улесненията. Ако става дума за измислянето на шевната машина, на плетачната машина, вероятно нежеланието да се „блъскаш“ когато има и умен начин, за някого може да е „мързелива идея“. Не смятам така. Но определено нашата склонност да поверим на технологии Решенията си, и на платени и корумпирани медии – Мненията си, е форма на опасен духовен мързел.

Има такава поговорка: „Най-ме мързи да мислим“, нарочно изказвана на диалект, с препратка към хора, което предпочитат да не поемат нищо ново.

4/ БЪРКАМЕ ЛИ УМОРА И МЪРЗЕЛ

Понякога, да. Не можем да се наспим, не можем да улучим храните си, не сме напоили тялото си с движение – и се влачим през битието. А може и да сме уморени от мисли, от грижи, така че от месеци да не вдигаме бодро глава – как тогава да се заловим бодро за работа? Как да постоянстваме в нея, ако не ни „пришпорва“ нуждата или началникът? Ами ние я отлагаме. Понеже вече „работим“ – в нашите превъртащи се мисли и грижи… Така че има и мързел поради липса на наличен ресурс, който да поеме новата задача, а не защото човек лежи в инерцията и си почива в нея.

Но – нещата винаги са преплетени и затова чиста форма на мързел и чиста форма на външен натиск почти няма. Историята показва, че много велики неща са постигнати в условията на огромен външен натиск и невъзможност, съпроводен с голямо вътрешно желание да се надделее и да се отключи възможност. И да не ходим чак при откривателите, спортистите и артистите. Този натиск и преодоляване може да ни свидетелства почти всяка наша прабаба, отгледала децата си сама след войните или в пълната липса на имущество след бежанските трагедии.

5/ БЪРКАМЕ ЛИ ДЕМОТИВАЦИЯ И МЪРЗЕЛ

Темата за „демотивацията“ много се обсъжда в съвременното общество и на нея залагат скъпоплатените лайф-коучове, затова няма надълго да я размотавам и аз. Да, бъркаме ги, и е уважително към себе си да назовем демотивацията си правилно, за да потърсим причините за нещо, имаме ли ги, ако ги имаме, какво още ни е нужно – учител, сподвижник, време, пари? Ние може да не сме „мързели“, а наистина нещо да ни плаши, да ни спъва, и да ни притеснява силно в посоката за която не се заемаме сериозно. Най-добре е в това човек да не остава сам, и да не спира да рови, докато открие причината за демотивацията си. Обикновено става дума за „всъщност не искам!“ или „искам, но не си представям да дам жертвите, които постижението на тази цел изисква“.

А намирането на сподвижник, другар в нещата, които искаме да правим и да се справим с тях, е жизнено важно. Понягога в наши дни сме заменили този сподвижник с онлайн подкрепа, затова има групи за справяне с неща, където хората се борят заедно ... и все пак дори там е хубаво да усещаме живите хора, и да общуваме с тях, а не да броим лайкове. 

6/ МЪРЗЕЛЪТ В СВЕТИТЕ ПИСАНИЯ И НАРОДНИТЕ МЪДРОСТИ

Ако пряко потърсим темата за ленивия човек, ще открием немалко хапливи поговорки в книгата „Притчи Соломонови“, а вероятно и не само в нея. Те са подобни по стил на нашите народни поговорки като „Накарай мързеливия на работа, да те научи на акъл“, „Ако го боли, колкото го мързи, досега да е умрял“, „Трудът краси човека, мързелът го грози“, или разказа за момата, която криела сметта зад вратата, или под леглото – знак за мързел  и недоправени неща.

Но има и кодирани послания, които говорят по-добре за начините да се преодолее леността, отлагането като пречка. Една от тези притчи е притчата за „досадната вдовица“, която всеки ден чакала съдията да пита кога ще се реши нейното дело. Накрая този, който смятал да я ощети, но до крайност му досадило нейното напомняне, й отдал правото! По подобен начин е илюстрирана ситуация, с човек който хлопал на вратата на приятеля си посред нощ за малко хляб. Другият бил си легнал, както е обичаят едно време, цялото семейство наредени под една черга, не искал да буди цялата къща за един самун хляб, и обяснил на приятеля си, но онзи много настоял, и стопанинът ще не ще станал и му дал хляб. Така е описана необходимостта да хлопаме на Божиите порти, дори в неблагоприятни условия /нощем/ защото няма да бъдем забравени от най-милостивия, ако и понякога да се бави. Но и на своите собствени порти, на своите собствени сили и способности можем да хлопаме, та да се оттегли мързелът и да се събуди съвестта.

И двете притчи подсказват, че упоритото повтаряне на нещата, напъните са се преодолее дадена бариера на мързел, пораждат навик, навикът поражда умение, а умението вече е сладостен начин за прекарване на времето, към който начин сами тичаме, вместо да ни мързи. Показателно е, че копане на любима нива, умора в любим труд, не ни поражда мързел.

8/ ИМА ЛИ МЪРЗЕЛ ПО РОЖДЕНИЕ

Отново на база мнението на народа за мързела, изградено в хилядолетия труд – не мисля. Народът не атакува нито грозния, нито слабия, нито русия или мургавия за неща по рождение – напротив, милостив е. Но изграждането на някого като мързелив е намекнато в приказки като „Галената Богдана“, която родителите на нищо не я научили, та се наложило са го направи после мъжът й, и то с методи, които днес бихме назовали „неполиткоректни“.

Когато работливостта, отзивчивостта към работа и натоварване е естество в семейството и децата се включват отрано, най-малкото телесната съпротива към този труд е овладяна навреме. (Макар че прекаленото натоварване в ранна възраст с труд е създало у някои хора драматичен спомен, и противната реакция да им се повдига било от земеделие, било от ранно ставане.)

Най-малкото е полезно децата да не чуват отрано, че родителят няма да направи нещо важно за семейството или за приятел, или няма да научи нещо ново, и няма да прочете дадена книга, "понеже го мързи“. Властта на мързела не би трябвало според мен да се признава публично, макар че натискът му е неотслабващ и върху всеки възрастен човек.

И отново според мен, добре е човек да се поощрява когато печели поредната победа над мързела. И когато сме вече големи, сами себе си да поощряваме, да смятаме че това което сме свършили е полезно не толкова защото ни прави „успешни“, а и защото въобще сме го свършили, вместо да чакаме наготово.

9/ ТРЯБВА ЛИ ДА НИ Е СТРАХ ОТ МЪРЗЕЛА

Мен лично ме е страх. Състояние, което превзема душите и мислите ни, и поражда липса на действие, там където уж искаме да подействаме, си е робство. Списъкът на нещата, за които преди намирахме време да се погрижим, а след това удавихме това време и енергия в скролване на телефоните, е списък на нови и нови затворници на тази, кой знае, може би демонична власт...

Тази, които искат да извинят мързела си и да живеят в него, за мен вече са загубили битката. Тия, които страдат от него, за мен са с потенциал да я спечелят.