КАК СА СЕ ЛЕКУВАЛИ ТРАКИТЕ?

Човечеството откри лечение против много от „чумите“ на миналото. Вече не се боим така от паралич, пневмония, туберкулоза. Много от лекарите са били посветени Богу и на пациентите си, за да постигнат тия резултати, а семейство Кюри се занимава с радиоактивните вещества от самото начало с намерението да лекува рак /за съжаление почти всички си отиват именно от непредпазливото доближаване и дори носене в себе си на чудните светещи изотопи/.

Но видимо болестите имат свойството да се „рестартират“ и сега заболявания които са били редки, а в млада възраст – и непознати, отново косят човешкия свят без никаква жалост. Сред тях видно място заемат психичните заболявания, които се намножиха и нападат без предупреждение успешни, сити и наглед здрави личности.

Не знам дали си даваме сметка, но крехкото битие на нашите предци, които са си отивали от един грип през зимата, е съдържало в себе си здравата вяра в Провидението, която им е позволила да започват и да завършват огромни научни изследвания, да пишат томове качествена литература и музика – без принтери, клавиатури, и копи-пейст. На свещ, на ръка … и често на гладен стомах.

Това тяхно състояние не просто е било Здраве. Това е бил Живот, който ако за миг можехме да усетим в гърдите си, щяхме да разберем колко сме болни…

Ще споделя части от интервю на академик Ц. Гайд относно традициите на нашите предци в здравоСловния живот, защото те касаят именно неспособността ни да оздравеем, и защо идва тя.

ДУМИТЕ КАТО ЛЕКАРСТВО

„Думите (в цялото им многообразие от форми и проявления за сетивата), когато загубят сакралните си извори, загубват смисъл и ценност, превръщат се в ментета, стават свърталища на всякакви нечисти духове. Живеещите в такава болестотворна среда от словесна помия, информационна канализация и бъркотия в комуникацията между хората, непременно се инфектират духовно, което води до психопатия и цялостен психосоматичен ефект върху здравето, както на отделната личност, така и на цялото общество.

За това повече от всичко се нуждаем от екология на думите, от очистване им от паразитите, които ги превръщат в контейнери за отпадъци. Но това е първо лична отговорност, защото собствените думи (или всичко, което излъчваш като послание и образ) са като съдове, които се изпълват със съдържание в зависимост от извора на нашия вътрешен живот. Ние говорим това, което изпълва сърцата ни, но те се пълнят от това, което „ядем” и „пием” като словеса, идващи отвън през възприятията ни. Вадим от това съкровище на думи, което сме събирали в духовните си вътрешности, външни преживявания, смилани (осмисляни) вътре в нас.

Целия цикъл на „раждане” събития в живота ни започва с посяване семена от слова, които отпосле ще родят или тръни и плява, или изобилни плодове според вида си. Думите, които поглъщаме в размишления и съзерцание (несъзнателно всички го правят), са лекарство или отрова, енергия, даваща сила, или прокоба, донасяща гибел и смърт.

За да лекуваме себе си, близките си и любими хора, е необходимо да започнем от очистването храма на речта ни, обиталището на езика ни от всичко, което омърсява и осквернява нашите жизнени извори. Това се отнася и за тялото на народа ни, а и за цялото човечество. Но след като изхвърлим вън изреченията на гибелта, да не забравяме в почистената, но празна къща, да поканим и настаним свещените Думи на Живота.“

СЪЩНОСТТА НА ЖИВОТА И БОЛЕСТИТЕ СПОРЕД ДРЕВНИТЕ ТРАКИ

„…Не случайно много от орфическите мистерии и обреди представляват духовно  воюване срещу анонимни скрити сили и нечовешки интелекти, обсебващи и паразитиращи върху природата и човечеството. Няма как да не направим аналогия с настоящото време на пандемия от психични заболявания, както и с похода на трансхуманизма, заплашващ с извращенията си да обсеби човешката природа.“

„… живеем в епоха на всевъзможни видове дрога. Изживяване тук и сега – бягство от действителността и никаква мисъл за утре, да не говорим за дълговечното, и за най-неизбежното – за смъртта и живота отвъд.“

„А при погребение /траките/ са се радвали само за успешно преминалите изпитанието, т.е. за одобрените приживе мъже и жени. Надмогвали са загубата на любимите, защото са разбирали, че раздялата е временна, че отново ще се срещнат, ако са в един и същ свещен път. Изобщо ежедневния живот от люлката до гроба е бил посветен на приготовлението за истинския вечен съвършен живот. На завръщането у Дома – в Божествената Родина на скитащите пришълци във временния тленен свят на суровата действителност, пълна със страдание и поквара. Само в този смисъл радостта е за завръщащите се у Дома, а раждането е напомняло за пътя на борби, изпитания и търпение, които е трябвало да понесе всеки идващ на тази земя. А колкото до настоящето – очевидно човеците са загубили пътя и смисъла. търсят тук „рай”, който никога не намират.“

КОЕ В БИЛКИТЕ ВСЪЩНОСТ НИ ЛЕКУВА

„Сега е модерно билколечението, но и тук има уловка. Древните траки са персонифицирали елементите и явленията в природата (включително растенията). Т.е. за тях тя е одухотворена –пълна/населена/ със същества-субекти. Дори телесните органи за тях са имали личностни характеристики. А сега, днес всичко е „обективирано”, деперсонифицирано (безлично), затова и днешната медицина не познава по-дълбоките причинно-следствени връзки.  А древните са наричали с име всяка определена сила – причинител, действаща в различните проявления и области от живота им. В древността болестите са „мор” и винаги са вследствие на отстъпление от свещения живот, което отваря врата за болестотворните сили. Това, което днес наричаме вирусни и бактериални инфекции, някога са били лекувани, освен с растителни извлеци (от свещената за тях природа), но и с древните заклинателни форми на екзорсизъм /изгонване на духове/ и задължително връщане на боледуващия към сакралния живот, който за предците ни е тъждествен със здравословния начин на живот, както го наричаме днес.“

ТРОВИ ЛИ НИ СЪВРЕМЕННАТА ХРАНА?

„Извън сакралната общност и тогава болшинството човеци са живели във невъздържаност със всичките последици от това.  Но посветените се хранят с… Бога!?!? Защото храната, която първо принасят като благодарение на Божеския олтар (като принос обратно към нейния Божествен Източник), се трансформира чрез изречените свещени слова. И за тях се превръща в живот, отдаден от Живота и за живота им, т.е. като част от тоталната реалност на Божеството, в което (и чрез което) съществуват и се движат. Като есенция, от която черпят сила и жизненост в свят, където и време и пространство са също част от Твореца на всичко.“

„Древните се хранят с това, което лично отглеждат, и отглеждат това, с което се хранят. Ако изобщо ядат месо – само когато първо животното е посветено Богу, който го е създал. Но когато масово добитъкът умира, те, както вече казах, наричат това „мор” – т.е. гибел, която има своята дълбока причина. За тях това е знак за нечисти оскверняващи сили.

Неслучайно по начало за древните има храни табута (като нечисти или като свещени). Защото храненето за посветените е вид съединяване с това, което невидимо стои зад растението или животното, като тяхно духовно съдържание. Но оскверненото и мъртво (мършата) бива изгаряно с огън. Както виждате, тяхната мистична наука без да „обективира” така заразата, както днес, много добре е познавала пречистващото средство срещу злото. Само, че освен трупоизгарянето на умрелия добитък, предците ни са търсели и пречистване на самите стопани и обществото им чрез духовния огън на разкаянието и покаянието, като са разбирали, че нищо в проявения свят не е случайно, а е следствие на постъпки и действия на настойника над творението – човека.“

 

---------------

 

Из Къде по пътя от траките до днес изгубихме посоката и смисъла на живота? - Chernomore и Къде по пътя от траките до днес изгубихме посоката и смисъла на живота? - Цветан Гайд (tsvetanguide.com) 

Павлина Папазова

Коментирайте в блога, не се изисква регистрация!