КОГАТО ЗМИЯТА ХРАНИ ОВЦЕТЕ

        - Питаш, сине, лошо ли е хората да са като овцете? Зависи, много зависи… Имало едно време голямо, хубаво стадо, с един любящ пастир. В ония времена стадата се движели свободно – планинските пасища и ливади били техни. Колкото повече овцете се движели и пасяли, толкова по-хубава вълна имали, толкова по-вкусно мляко давали, били здрави и красиви. Та пастирът на това стадо бил млад и с голямо желание търсел нови и нови места, като предварително ходел от два-три дни напред да ги избира, да ги прочиства от вълци, а после се връщал и водел натам животните.

Един път, когато пак така бил отишъл надалече, една овца се подразнила как се бави овчарят и докато пасяла поокъсаните тревички, тихо и недоволно мърморела. Дочула я змията, която се мотаела сред тревите, и също така тихо й прошепнала:

- Виж какво, вашият овчар е много старомоден. В нашето село – имам предвид в близкото село, където хапя хората и ловя мишки – вече направиха магазин. Всеки, който има пари, отива там и си купува храна, вместо да чака да стане реколтата. 

Овцата се заинтересувала. Измъкнала се тихо покрай трънливите храсти и без да я видят кучетата, по една пътека, която й показала змията, отишла в селото  до магазина. Наистина тя нямала пари, но позволила на продавача да остриже вълната й, и се върнала с голяма кутия гранули за домашни любимци. Те изобщо не били за овце, но тя не можела да чете, а продавача не го било грижа, та да й каже. Тя похапнала от тях, заситил се коремът й и започнало да я кара на сън. Скоро други овце се събрали около нея, понеже мислели, че е болна. 

- Не съм болна, сестри - казала овцата. - Просто се нахраних като едно културно и съвременно животно. Стига с този постоянен глад и това постоянно търсене на треви. Достатъчно е по час на ден да паса, а сега си почивам.

Разбира се, скоро и други овце си закупили по една кутия и започнали да се засищат. Останалите не смеели да ядат непознати храни, без да са попитали овчаря, който денонощно имал грижа за тях. В скоро време той се върнал и казал, че стадото трябва да го последва по стръмния планински проход, където от другата страна имало зелени ливади и шумяло Бялото море, а тук скоро щяла да дойде зимата.

Било вече есен, дните били кратки, и кучетата с усърден лай подкарали стадото към прохода. Наситените овце се клатели последни и започнали да се дразнят. Защо било цялото това бързане?

Стадото се разтеглило в много дълга редица и пастирът вече бил далече напред. Кучетата не смеели да пресилят изоставащите овце, като ги хапят. Само лаели и опитвали да им дадат бодрост. Но овцете не били уморени, а недоволни, и затова все повече изоставали. Една по-възрастна овца, която имала звънче на водач, прескочила до попътно село, и се върнала с кутия гранули и без звънчето, като на висок глас се хвалела, че може и без да пасе. Странно, но колкото повече овцете ядяли гранули за котки и кучета, толкова повече техният поглед ставал по-хищен, и не личали в него предишното покорство и благост. Те толкова много изостанали, че настояли пред кучетата да не ги чакат:

- Вижте какво, досадно е това постоянно лаене край нас. Не сме малки, не сме и гладни, та да бързаме толкоз. Няма да се загубим. Ако държите, пращайте по веднъж на ден най-младото куче да провери, че сме на пътеката, и после нека върви с основната група.

Три дни вървели така, а на четвъртия ден, когато младото куче притичало до групата на опашката, що да види. Продавачи на гранули снимали реклама сред ливадата, а една от овцете им разказвала: „Тези гранули са изключително подходящи и за овце! Не е съвременно вече да се тича след овчарите. Овцете сами имат средства да поддържат един приличен живот. Не са ни нужни тия рошави и свирепи кучета. Законът защитава овцете и вълците са натирени дълбоко в горите от ловните дружинки. Неотдавна чухме, че наши овце, които тичат през прохода са наранили краката си в неудобните камъни. А вестниците, които четем по магазините в селата разказват, че отвъд прохода няма хубави ливади, че Бялото море е пресъхнало и пустинно отдавна.“

Хванало се кучето за главата и хукнало обратно да разкаже на пастира. Той първо не повярвал, но като знаел хитростта на змията, ядосал се и се втурнал обратно, за да избави овцете си. За разлика от кучетата, той можел да чете и осъзнал, че е въпрос на време овцете да легнат от много тежка стомашна болест заради неподходящите гранули и липсата на трева.

За съжаление след рекламата продавачите на гранули решили да задържат всички овце като свои постоянни клиенти, така че поставили пост на границата в планината, за да не допусне пастира да се върне при тях.

Овчарят обаче не се отказал да се бори за стадото си. Той имал една любима птица, боен сокол. Пратил го да обикаля всеки ден и да му казва какво става с овцете. След няколко дни соколът съобщил, че най-нежното агънце вече е легнало с болно стомахче, едва диша, а другите овце плачат край него и търсят с какво да му купят още гранули. Вълната и звънците им били отдавна продадени. Сега алчните продавачи на гранули били спазарили да купят майка му и на тази цена да доставят храна. Соколът едва говорел от гняв.

Тогава на младото куче му дошла идея:

                - Ще отида при стадото, ще им разкажа, че ги обичаш и чакаш, и как скоро ще легнат тежко болни всичките, ако не започнат отново да пасат и да бързат на юг. А тези продавачи на гранули, които са ги заробили, аз знам как да ги изпъдя със хитрост.

                Пастирът одобрил идеята, защото знаел, че младото куче има горещо сърце. Хукнало кучето, тичало без почивка цял ден и стигнало точно навреме, когато продавачите на гранули отвеждали разплаканата майка на малкото агънце. Останалите овце също треперели от страх, понеже още две от тях вече били с болен стомах. Вече не били така надути, изслушали кучето с наведена глава и обещали да направят каквото им казва.

                Изведнъж кучето с оголени зъби, и всички по-здрави овце се втурнали и с голяма сила освободили завързаната и продадена овца. Кучето хапело хората без да мери, овцете тъпчели въжетата и блъскали с глава продавачите като побеснели от гняв овни. Търговците побягнали ужасени и съобщили в селото, че сред ония овце явно има случай на кучешки бяс. Тогава всички пазачи на прохода и селяните избягали и се заключили, защото не искали да се разболеят. Младото куче обикаляло и виело около селото, за да ги плаши, докато овцете и агънцата им се напасли с трева и започнали да тичат към прохода. А от прохода обратно към тях, вече без никой да го възпира, тичал техният пастир.

                Той взел на ръце нежното агънце и с широки крачки повел овцете си към прохода, зелените ливади и Бялото море.
                                                                                                            Павлина Папазова