УИЛ

Историята на Уил Бентийн е една от "фоновите" истории в "Отнесени от вихъра", която обаче ми е заседнала в съзнанието. 

Изследователите на епохата казват, че историята на бедния еднокрак войник, отнесен от съдбата в имението Тара, което е останало без мъже, и после оженен за една от сестрите там, е признак на разбиването на представата за класи в стария Юг.

Войниче от Гражданската война

В тази посока погледнато, да, така е. Но самият Уил като персонаж е даден като особена форма на ангел. 

Първо, той не се оплаква от жестоката пневмония, съборила го в непозната къща на легло. Като се свестява, харесва Карен О Хара, но скоро разбира /и го приема с уважение/ че тя е разбита от смъртта на годеника си през войната и може би никога няма да обича отново, а се потапя все повече в молитви докато отива в манастир. 

Уил е впечатлен и от Скарлет /за нея знаем всички/, която къде по закон, къде по перваза му опитва всичко за да спаси имението, да работи там максимално, да изхрани хората в него, и да се грижи за полудялия след всички тревоги техен баща.

Еднокракият и незабележителен по външност /и грамотност/ Уил им се отблагодарява с качествен труд, умела търговия и постепенно "забравя да си отиде", в което мълчаливо му съдействат всички обитатели на Тара. Той е човекът, който възпира Скарлет от някои крайни безумия, той е човекът който без излишни приказки скоро става най-наясно с характерите и проблемите на всяка душа в имението - бели и негри, той е човекът, който се жени за средната сестра, "мрънкалото" Сю Елън, на  която Скарлет открадва годеника от финансови подбуди.

На въпроса как е могъл да се ожени за такава повърхностна жена и несъвършена домакиня като Сю Елън, Уил обяснява: "Тя мрънка, завижда и се оплаква от болка, защото като всяка жена иска мъж и деца". Това е простата психология на Уил, и в случая със Сю Елън той е прав. 

Към края на книгата с продълженията Уил гледа освен своите деца, и племенника си Уейн, докато накрая заслужено става собственик на Тара, както е писано и в Светото писание: "Който е верен на чуждото, ще му дам и своето". 

Впрочем, за да ние мисли някой, че Уил е "вяло немъжествено същество", ще вметна само, че когато им предлагат да подпишат някакви документи, в които да признаят победата на своя щат от войските на Конфедерацията /и видимо, да се отрекат от ценностите си/, Уил заедно с повечето други мъже - отказва. На тях е забранено по презумпция, понеже са били благородни, богати или са били на военни служби. Уил е беден и не е бил на служби, но остава верен на Джорджия и на това, за което се е борил.
С неподписването на тия документи, победените са обложени с огромни данъци и нямат право да гласуват и да участват в управлението.

Скарлет, подбудена от отзивчивото му присъствие постепенно му разказва всички мъки, в които сами четири жени са бранели Тара. Когато накрая му казва дори, че в самозащита са убили един янки, Уил одобрява и казва: "Чиста работа". 

Какво ангелско виждам в образа на Уил трудно може да се обясни, ако не се чете и то в спокоен дух, книгата... /Него във филма го няма, филмът е много плитък спрямо книгата и нищо не става ясно за обществените процеси/. Но като пример, може да се каже, че той: 

1/ Не изглежда като ангел. Описан е като рижав, с бледни очи, слаб и кокалест човек.

2/ Много е почтен, и не се поддава на корупция и ласкателство

3/ От преживяното реагира слабо на повечето драми и е някак "отвъден"

4/ Говори истината, но почита и всяка смела постъпка, като се интересува и от мотива на този който е действал. Показва разбиране към доста от слабостите на хората, без в това да вижда извинение и той да ги върши. 

Фактологията от Интернет е суха, но именно в тази "сухост" и на самия Уил има някаква особена устойчивост и красота, отново по-скоро отвъдна, морална:

"Той е представител на онези мъже, които са отишли на война и на връщане са открили, че няма нищо от предишния им живот, към което да се върнат. Преди войната той е "притежавал малка ферма в Южна Джорджия и двама негри". Уил първоначално идва в Тара след края на войната, "остро болен от пневмония" и нуждаещ се от помощ. Скарлет неохотно дава малкото, което има, но в замяна започва да разчита на Уил поради мълчаливото му съгласие и способност за упорита работа. Уил се възхищава на силата на характера на Скарлет и въпреки че може да постави под въпрос моралните й мотиви, той разбира, че тя прави това, което чувства, че трябва да направи. В крайна сметка, макар и влюбен в Карен, Уил се жени за Сюелън, за да я спаси от безизходица. Уил Бентийн в крайна сметка управлява Тара за Скарлет, превръщайки го в свой дом. Той постига уважението на онези, които преди това са били от далеч по-висока социална класа от него."

Последното което някак ми прави впечатление, е че по произношение името на Уил е същото като "воля". Това си е волята за живот, волята за възкресение, и волята за опазване на доброто.

Елън О`Хара и дъщерите й Карен, Скарлет и СюЕлън