ЖЕНАТА: МЕЖДУ КАРИЕРАТА И ПОСВЕЩЕНИЕТО

В Мрежата тоя дни много мъже излизат с призив да станем отново женствени, да им оставим товарите, да се прекрати тази мъчителна и изкуствена "война между половете". Затова в статията си ще потърся, защото вярвам, че я има, онази прекрасна възможност отново да бъдем жени, а не мъжкарани, отново любящи, а не агресивни, отново раждащи, а не абортиращи от напрежение всякакъв вид добро още в зародиша му...

Самата дума „кариера“ е свързана, и не случайно, с рудник, от който се вадят ценни материали. Докато „посвещение“, и близко и до свещ, и до свещеник…

Царица Елеонора, след като на млади години губи своя годеник, на по-зряла възраст приема да стане съпруга на развратния Фердинанд, цар български, баща на 4 сирачета, защото счита, че в нейния живот е добре да има посвещение. Понеже тя е обучавана да служи като благородна дама на обществото. Трудно бихме разбрали тия неща.. И Елеонора не прави „кариера“ ставайки царица, напротив, продава даже и семейните си бижута за благотворителност, когато не е имала подкрепа от царя.

По подобен начин баронеса Юлия Вревска, овдовяла на много млада възраст, полага всички усилия да даде законно име и благородническа титла на … незаконните деца от предишна връзка на своя съпруг. Тя извършва дело на майка, и след това никога не става пак съпруга или майка. Години наред участва в свитата на руската императрица, докато в руско-турската, освободителна за нас война намира възможност да положи богатството и душата си /тя продава имението си, за да оборудва санитарно поделение, и да служи там като обикновена сестра/. Дори за най-близките остава тайна причината за това решение. Писателят Тургенев, който е бил и влюбен в нея, твърди че тя не е можела да живее без да жертва.

Каква е разликата между жени, жертвали се за ближните, за родината, пък и за науката /като Мария Кюри/ и жени, които търсят кариера? Не се ли преплитат успехите в двете неща?

Преплитат се. Но когато кариерата, в ущърб на децата, на мъжа, на женствеността /знаем разбития живот, и многото любовници на някои „талантливи“ дами/ продължава да се въздига, като Основание и Оправдание за разбиване на животи... разликата започва да става очевидна.

Посвещението обикновено е свързано с това да разберем кои сме и Защо сме на тази земя, и обикновено минава през неодобрението и неразбирането на другите.

Докато кариерата често е заради мнението на другите, или за насищане на противоестествените за жената желания за власт и самодостатъчност.

Ако всичко това бяха изключения, и „лични особености на някои си“ не би имало смисъл да коментираме. Но в момента всяка жена, която не иска да гради кариера, която има в сърцето си „тих копнеж да е вярна съпруга и майка“ е подложена на агресивна пропаганда, от медии, от обществени нагласи, та и от роднини. За да се подсили ефектът, в някои страни приемат и законодателства за насилствени квоти "само за жени" в бордовете на големи компании, така че жените да се почувстват длъжни да "драпат" за тия позиции, а мъжете да се почувставт виновни, ако не им ги предоставят...

Тази службогонска пропаганда има и обратния ефект, предварително да уплаши младите девойки, че ако не станат „независими, самостоятелни и богати“ още в началото, „някой лош мъж ще ги командва“. Това недоверие чупи връзките още в началото, и младите хора не са в състояние да изградят доверие, собствен път, собствен ред и род…

И за младежите е тежко да „надскачат“ момичетата, особено когато те по природа са отличнички в училище и в образованието, а от мъжа се очаква кой знае какво. Затова и много младежи тръгват по пътя на лесните и незаконни печалби.

Кой обърна нещата в тази посока?

Границата между  „кариера“, “посвещение“, и „житейска реализация“ е много тънка, а днешният празник, възникнал в защита на претоварените и обезправени жени във фабриките е много ключов за повратния момент в историята на жената. Тоест, това е моментът, от който постепенно /използвайки енергията на справедливите протести/ определени сили изместват посоката на женската енергия, влагане за ближния, състрадание и възмущение…

Как са станали нещата, и как са били елиминирани нормалните, силни и справедливи мъже от „женското движение“, може да се прочете повече в статиите на „Богари Медия“. Там може да се види и каква е била Изгодата на финансовите магнати да се сдобият с още един данъкоплатец.

Някои българи помним, когато започнаха воните в близкия Изток, как от там отначало идваха цели семейства и в бежанските центрове българските доброволки учеха някои тамошни жени на професии. Това обаче не бе въпрос на религия, защото идваха и бежанки християнки, без проблеми или ограничения за обществена дейност. По техни думи заплатата на мъжете им е била достатъчна... за 6-7-8 деца и съпругата му.

Нашите доброволки си припомняха това, което е било факт и в САЩ преди онзи 8 март в началото на 20 век, и преди постепенното превръщане на жените в уязвима, безпомощна работна сила, защитена само /евентуално/ от синдикатите ... извадена от разбитите си родове и семейства.

А именно, че работодателите са давали заплата на мъжа, достатъчна да издържа семейството си.

Да, колкото и унизително да звучи, в момента повечето фирми да не плащат на един мъж така, че да издържа семейство. Както и на една жена. Реално, даже при работещи мъж и жена, с повече от две деца, се налага понякога трета работа. Освен в държавите, при които изкуствено се подпомагат децата. Което пак си е косвено унижение за семейството, което „ражда деца, а не се справя да ги отгледа“.

Дали обществото в света, след всичките тия технологии, обедня? Не. От една страна, компаниите си позволяват немислимо обогатяване, от друга страна вменяват на семействата абсолютно ненужни и скъпи „потребности“…

Време е жените отново да осъзнаят и кои са, и какви промени са възможни в обществен план, и при целия им интелект и образование, да го впрегнат в това да си възвърнат позициите ... и то не във фирмите, а у дома. 

Павлина Папазова

 Коментирайте в блога, не се изисква регистрация!