АНГАЖИМЕНТЪТ КЪМ ДРУГИЯ: И В СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ
Споделям тази тема от опит, и бих искала който се захване, да прочете докрая - не е много дълго.
Дори без да го искам, в мен са се отпечатали случаите, когато нещо, изказано от мен, се оказва болезнено разбрано /макар и често накриво/ от друг. И аз коригирам, трия, или размислям за следващи пъти какво би било подходящо.
Много висока летва е да бъдеш изобличител на злото. Но напоследък летвата привидно се свали - чрез социалните мрежи.
И докато има полза /тя е очевидна/ да се влияе на гражданите чрез изобличения на "факти" и внасяне на нова гледна точка по обществен проблем, то много от нас се изкушават да стават твърде смели в персонални дрязги зад защитата на екрана.
"Не съм анонимен дори зад екрана", ще кажеш. Е не си, но не виждаш точно как се сгърчва лицето или сърцето на този, който ще прочете. Говорим, дори да си съвършено прав.
Истинската смелост /и ангажимент/ за мен е след като си видял положението на някой познат през социалните мрежи, и съвсем основателно си помислил, че доста е кривнал от смисленото и полезното, да му се обадиш, като ти е приятел. Или като те е грижа. А има и лични съобщения.
Защото дори да изтърпи критиката ти, дали се е почувствал уважен, или напротив - "прескочен", и натирен пред всички? Да, има ситуации, в които си струва човекът да бъде изобличаван пред всички. Има ситуации, когато някой се е грижил в дълги предварителни разговори насаме с друг, ала вторият не се променя, упорито хули и враждува, руши авторитет и добро име - тогава няма какво да му "цепим басма".
Но ако ситуацията въобще не е тази, на предателства и на вражди, не е добре да провокираме лицемерие и двойнственост. Когато няма уважение, се появява страх у по-чувствителните хора да бъдат себе си и да изразят мнение в социалните мрежи. А гражданското общество иска да имаме тази смелост, и да окуражаваме всеки да я проявява. Обаче, за да имаш смелост, трябва и гръб - от хора, които ще ти кажат нещата първо в очите.
Има една поговорка: "Вместо да изпишем вежди, да не извадим очи". Ако докараме дотам някой по-плах да се прикрива от нас, вместо бодро да подеме дискусия по изявеното от нас мнение на стената му, значи не сме съобразили методиката с целта. Има хора, с които спорим с кеф. И на моя, и на тяхна стена. Но това не са всички хора.
Който държи на резултата, ще прецизира и начина. Не може под един знаменател всички, и да очакваме равни резултати, а "който падне в боя" - ами значи не ни е важен.
Всяко голямо дърво отначало е нежно стръкче. Наистина, понякога считаме, че някой твъъърде дълго стои като "нежно стръкче" и не се опитва да стане дърво, служещо и на другите, устойчиво на дребнавости и ветрове на заблуди.
И все пак, според мен, дори това би трябвало да опитаме да го развием в личен контакт с него, или да го подтикнем с публикации от наше име и без конкретен адресат. Който има уши, ще прочете и ще се познае.
Впрочем социалните мрежи не ни изкушават само да бъдем "с една идея по-смели". Те ни изкушават и да бъдем "с една идея по-тъпи", като лайкваме неща, които не са изпитани и всъщност изобщо не отразяват нашата собствена идеология.
Постоянното препостване на сладникави ню-ейдж посланийца, най-често с автори за които нищо не знаем /защото ако знаем, ще ги "ритнем"/ не е позиция, това дори не сме ние. Това е една инерция, за която обаче сме отговорни. Отговорни сме кое ТЕЧЕ през нас, защото то ни обезсилва в останалите ни житейски позиции.
Коментари
Публикуване на коментар