"Слон в стаята" или ситните стъпчици в маслото на пропагандата

Знаете вероятно онзи виц: "По какво ще познаем, че слон е минал през стаята? По леко открехната врата на хладилника и ситните стъпчици в маслото". Импровизирам, извинявам се на познавачите на детайла. Има и една друга фраза, и тя по-добре се вижда на долната картина. "Слонът в стаята", истински важната тема, е заобикаляна все едно че не същуствува. Но тя е, която владее положението, мачка и пренарежда живота ни, боядисана в уютните цветове на душевно приятното. Пропагандата.

 
Та, чета си аз една прилична цветна енциклопедия за древен Египет...  Древен свят, почивка от съвременните простотии, настроена съм любознателно и за едно приятно пътешествие в миналото - обаче като стигам до раздела "мъже и жени" се натъквам на странна трагикомедия. Жените, египтянките, имали изключителни права. Можели да се развеждат, можели да съдят някого, включително мъж или даже съпруг. Можели да имат имот, да го купуват и продават. Можели да работят извън дома. Можело да бъдат и фараонки. Съвременност и женски права до учудване! 

Но все пак на жените "им се налагало" да вършат къщна работа, готвене, чистене, тъкане, гледане на деца. Това е съобщено от авторките на книгата с прикрита въздишка. Налагало им се. Няма отърване! (На фона на факта, че семействата обикновено се създавали по любов и хората много се радвали да имат деца.)

Жените били изобразявани на стенописите с по-светла кожа, понеже за разлика от мъжете те не работели навън. Точка. Какво е било навън, под палещото пустинно слънце - само мъжете египтяни знаят. В книгата няма нито дума в посока да ги ожалим, подобно жените, за това какво на мъжете им се е "налагало"... Достатъчно е да споменем, че сред гробните им дарове имало малки фигурки, които трябвало да им бъдат заместник, ако случайно някой и в отвъдното ги натисне да работят ОЩЕ.

Впрочем капак на тия разсъждения относно мъжете и жените са техните професии. Понякога бедни деца са били давани да живеят в храмове, за да не умират гладни, или дори били пордавани като роби - по същата причина. Но, като става дума за женските професии - жените можели да работят като тъкачки, акушерки, детегледачки или компаньонки. С две думи, според авторките на книгата проституцията е сред редовните порфесии, не е по принуда. Дали е било така? Важно е да тече пропагандата, която и от нищото ще изсмуче генералния извод, че верността в семейството не е нещо съществено, важно е всички да са доволни, и "кой както се чувства"... 

Пропагандата я срещнах и на едно друго място. Също така неочаквано. /"Тя" е станала крайно изобретателна и се вгражда/. Та, слушам интервю с известния наш журналист и писател Иво Иванов. Той е издал няколко книги с прекрасни истории като "Отвъд играта" и "Кривата на щастието", отразяващи, както той го нарича, "силата на човешкия дух". Явно самият Иванов, по негови думи, още не е достигнал до разбирането до Бог. Но Бог го чака. (Бих казала, даже го вика - показвайки му немалко християни сред великите "победители" в морала на спорта, а не просто в резултати.) Споменавам обаче липсата му на доверие и разбиране за Твореца, понеже това обяснява безкритичността му по отношение на ситните стъпки в маслото. За съжаление той не е глупав човек, та да си помисля, че всичко изказано в интервюто е плод на случайност: заради Подборката от теми, които докосна, движейки се до задаваните от водещия въпроси. 

От десетките, а вероятно и стотици истории, които той знае, успя да вплете в разказа следната:  колко е било велико, че при сърдечен арест на млад спортист /не зная дали преди или след пандемията, но сега стана твърде често явление/ един парамедик се сетил да ползва  Дефибрилатор! Сега същите са ги опнали по масови събития + метрото, за което призова и Иванов, понеже "това било част от живота" и било нормално да ги има под път и над път. Не е вярно, обаче. Не бяха част от живота. Нищо против дефибрилаторите. Но причината да се налага тяхното масово присъствие, не е случайна. И е отскоро. И всички я знаем. 

Впрочем относно съвременната трансхуманистичната наука, която се меси в естествените процеси, пак така издалече се започна с факта, че новата журналистика не била като предишната, не си проверявала източниците, а особено често не ги проверявали консервативните и националистически канали. (Аз  пък бих казала, че фейкът е фифти-фифти, като става дума за душата и гласовете на избирателите.) Лично Иванов ползвал Асошиейтед Прес и фактчекъри. За фактчекърите, "изкуственият интелект с вградена идеология" или с добавка "някакви чичовци зад машината", който ги е срещал, е наясно че трябва да се чекват и фактчекърите. А особено тези във фейсбук са отчетливо политизирани.

По повод лошата журналистика, тя не отразявала световни научни открития, например едно ключово събитие по ядрен синтез в Калифорния и ... прекрасния успех на РНК технологията, която можела и да лекува рак. (А според доста проучвания тя всъщност го и предизвиква.) За последните години има стотици значими научни открития, та някак е знаменателно, че трябавше да се изговори на интервю точно това откритие. Предвид ужасните му и неизследавни странични ефекти. 

От всичко, което касаеше политика, основно се изтъкна колко грозно е когато политически партии вмъкват в своята символика националния флаг. Първата ми асоциация са - Тръмп и едни български уж патриоти, сформирали влиятелна партия. Не агитирам за консерваторите, просто характерното за тях е, че застават на пътя на неолибералите. Вероятно в тази връзка бяха и споменати. Както и колко много тачи консерваторите простият американски народ, като например фермери и шофьори на камиони. /Тия "лошите шофьори на камиони", които направиха бунта в Канада/.

Тук водещият не издържа и зачекна темата за безсмислената пропаганда и вкарване на исторически неистини в Холивуд. Иванов му върна топката в смисъл "господин водещ, като обичате научната фантастика, не е ли ОК да опитате да си преживеете такива филми като един фантастичен свят". Ми, не всеки иска да живее извън историческата истина, или поне понякога иска да я вижда и чува като истински източник на вдъхновение. Какъвто източник на вдъхновение са и биографиите, живият пример за сила и надделяване. Стига само да изтълкуваме правилно нейния истински извор. 

И тук ще се върна на египтяните. Те пеели. Пеели на воловете, за да ги насърчат като орат. Пеели и на своите религиозни празници. Понеже в ония години постоянно се борели за безсмъртие, за прошка, за благословение. Не е тайна една история, че в момент на голям глад те отворили занемарените храмове и оттам отново потекла водата на Нил. Не е тайна, пише го в кингата, и че вместо войска на южната граница те построили храм. И било достатъчно. 

Въобще.. кой каквото търси, това ще намери. И пропагандата се намира, и откровението може да се намери. А може и да се оставим на емоциите, и да бъдем водени за носа. 

Павлина Папазова

Коментирайте в блога, не се изисква регистрация!