ЛИТЕРАТУРНИ НАБЛЮДЕНИЯ И СТРАСТИ

Вървя си по книжарниците... Почитам и съвременни книги, макар и не често. Днес едно наблюдение ми "преля чашата" и от случайностите се оформи зловеща ЗАКОНОМЕРНОСТ, която вече мисля да споделя тук.

Помните сигурно поредицата прeводни книги "Пилешка супа за душата", където основно от вярващи хора се споделяха истории на семейна обич, приятелство, саможертва и молитви - на които Бог е отговорил. След всяка такава книга, дори след два-три разказа, на човек му иде да застане през Бога и да се опита да разговаря с Него! 

Вече се появяват ИМИТАЦИИ на тази книга, видях една на която заглавието й е от сорта "...истории, които докосват сърцето". Не съм чела книгата, мога да споделя само разказа, който "уцелих", когато я разгърнах. Смъртно болна жена, мъжът й вижда как я губи, и мисли, че е важно да се помоли... но вместо това преживява своята страст по нея през годините като жена. Не че е лошо или незаконно един мъж така да усеща близостта със жена си. Но в края на разказа, тя е възкресена - и на въпроса дали са я възкресили лекарите, не! Дали Бог, о не! /мъжът е гузен, че не се сетил да се помоли/. Възкресява я страстта му по нея. 

По този повод ми се навързаха и немалко битови книги, които напоследък започнаха да се пишат и публикуват. Започна се със "Стопанката на Господ" където авторката, вплитайки много български обичаи, беше ги нагласила в литературен формат така, че да осмее и "изрине" Господ като източник на всяко добро. За по-сигурно, беше "изринала" и свещениците ... като после за монетизация на магьосниченето основа някакъв сайт за наричане.

Сега, след гневната реакция по повод нейния "етнографски произвол", се появи някакво по-умерено течение, което умесва в обща пита Господ /Христос почти не се споменава/, добрите попове, врачки и баячки, и най-вече - страстта. Според много нови книги страстта движи събитията и сякаш отменя правила, родова почит, страх от Бога и всичко останало, което реално /а не литературно/ е държало българите в святост, почит, че и красота. 

Задължителен данък на сладострастието плаща, незнайно защо, и Неда Антонова, пишейки за благочестивата царица Елеонора. Ясно, че съпругът й цар Фердинанд не е бил цвете, но защо ли непременно трябва да изтърпим подробни писания и на неговите блудства, и на не особено моралния живот на някаква придворна дама. Ако идеята на авторката е "подчертаване чрез контраст", доста е шоково, и не, благодаря. По-скоро се постига прекомерно отделяне на Елеонора от земята, като да се откажем изобщо да й подражаваме. 

Не ми се и започва за упражненията по темата с богомилството, където май е по-добре да се чете "наобратно" каквото пишат хулителите им, нежели да се навлиза в тълкувания на "феновете", водещи пак до такива едни свободни страсти и изпълнения. 

Какъв ми е изводът? Вярно е, че "сексът продава", ама когато ти се навира от всяка страница, да те е страх да отвориш и сборник по математика. Нещо което е свещено, и даже безценно, не е на всяка сергия, и затова инстинктивно ти е ясно, че тази масовка не е истинското.

Продава ни се имитация и на истинската страст, която отмества планини и довежда невъзможното, продава ни се имитация и на истинската връзка, която приближава и двамата до Твореца, превръщайки ги в по-доброто им "аз"...

Павлина Папазова

Коментирайте в блога, не се изисква регистрация!