Петокласници се запознават със сексуалния жаргон – защо това не е начинът?

След бурна реакция на родители в Хасково, МОН скоростно изтегли романа „Да пробудиш драконче“ от инициативата „Разказвачът на приказки“, която се провежда в училищата. Директният вулгарен език, използван в книгата, определено не е за ушите на петокласници. При това книгата е предлагана на децата за закупуване.

Уви, множеството по веригата – издатели, директори и учители не са си направили труда дори да я прочетат. А авторът Теллалов свил рамене и приел да я коментира с долните класове в Плевен, Кърджали и Габрово, въпреки че според него „не била детска“. За разлика от всички останали, той не се извинява и счита, че хасковските родители са създали излишно напрежение. Не липсваха и иронични нападки в неолибералните медии към „майки-християнки“, каквито може би са част от възмутените дами. (Разбира се, по-удобно е да оставим християнството до яйцата и козунаците, вместо да го свържем с обществена и гражданска позиция по всички важни въпроси.)

Децата „така и така вече знаят“

Реакцията в социалните мрежи имаше две страни. Едната беше на възмущение и изискване към образователните институции, които ред по ред са „пропуснали“ да прочетат книгата вече цяла година. Не е пропуснат и очевидният финансов интерес, който е накарал автора да не приложи морално и етично сито към своята аудитория. 

Ала другата реакция беше от типа: „Какво толкоз, те децата ни и по-лоши неща отдавна са чували“. Чували са вероятно, но къде? Дали на улицата сред хулиганите? Дали в някоя късна програма от „канал за възрастни”“? 

И в двата случая децата биха били наясно, че това не е одобрената от родителите им среда. Какъв потрес обаче биха изживели, ако чуят тия думи чрез книга, четена в „духовно светилище“ на правото и реда, каквото в техните представи се явява училището? 

Именно обръщането на терминологията и представите за светло, тъмно, истина и лъжа е бичът на съвременната „кенсъл култура“, която под претекст, че защитава нечии обидчиви сърца постепенно започна да забранява думи като „баща“, „майка“, „кърмя“, и агресивно смени в официалните речници значението на други думи като „ваксина“, „жена“ и прочее. 

Бъдещото поколение, което е подтиснало изначалното си усещане за достойнство, и за чистота на езика, предстои да се сблъска с още и още драматични последици, от които депресията дори е най-малката.  Може да се проследи колко фармацевтични лобита искат да изконсумират обеднелия откъм духовност, болен отвътре човек! Но защо трябва да позволяваме това да бъдат децата ни?

Силата на родителското одобрение

Родителят не може да опази детето си като в аквариум. Но в психиката на детето е заложена огромна способност да копира родителските осъзнати ценности.

В прекрасния си роман „Човек на име Уве“ Фр. Бакман описва израстването на един честен човек като син на друг честен човек. Макар и крайно беден железничар, бащата на Уве едносрично му заявява: „В това семейство не се бием – нито помежду си, нито с другите“. А също и не издават, когато друг е извършил нещо срамно: „Ако Уве беше от хората, които се замислят над това, как и кога някой става такъв или онакъв човек, той би казал, че в онзи ден е научил, че човек трябва да постъпва правилно. Само че той не се замисляше над подобни въпроси. Достатъчно му беше да си припомни, че в онзи ден бе решил да прилича колкото е възможно повече на баща си.“

Атаката към родителските права

Ситуацията с „Да пробудиш драконче“ е лакмус докъде са стигнали в обществото ни неолибералните настроения за изземване  ролята на родителите за възпитанието на бъдещото поколение. Добре е българските родители да реагират превантивно на новите „повеи“, които в близките години биха им отнели настоящата възможност да наложат възмутената си позиция на МОН и отговорните институции. 

„Богари Медия“ нееднократно писа за методите, законодателните промени и идеологиите, чрез които постепенно от родителя се очаква да остане само донор на биологичен материал на детето си. Пандемията също спомогна за засилване на този натиск, когато здравето и живота на много деца беше рискувано въпреки волята на родителите. Тенденцията продължава по въпросите за полова идентичност, която впрочем също отначало се „проповядва“ чрез книжки.

Училището и държавната образователна система задължително трябва да бъдат постоянно коригирани и напътствани от родителите – данъкоплатци и избиратели. Никакво имагинерно „същество“ наричано Държава или „Европейски изисквания“ не може да надделее над волята на човеците, от които и държавата, и общността от държави (ЕС) се състои.

Пълзящата идеология във фентъзи жанра

„Фантазии, това не е сериозно, с фантазиите разпускаме“… това е общата представа за фентъзи-литературата, нарушавана само от духовни рицари и великани на жанра като Толкин. 

Неотдавна в медийното пространство се коментира една друга „детска“ книга, а именно ръководство по магии на „Дисни“, където авторите се бяха заиграли доста насериозно с викане духове на мъртъвци. Явно последствията върху психиката на децата за все повече индустрии не означават нищо. Ала има ли индустрия, която категорично да ни докаже, че в нашата реалност не могат да бъдат призовани зли сили? Ако не, с каква цел се прави „риалити-експериментът“?

Пълзящият сатанизъм има все по-плашещи проявления, и то в държави, които до неотдавна се считаха за християнски и сочеха с пръст „тоталитарните държави“, където религията беше официално подтискана. Говорим за поставяне на сатанистки статуи на места, символизиращи за държавност и правосъдие, говорим за сатанистка символика, толерирана в музикалното изкуство, говорим за сатанистки клубове в началното училище (същите злощастни долнокласници, само че американчета), и създаването на нарочна „сатанистка клиника за аборти“. А в излъчения по HBO сериал „Тъмните му материи“ главният положителен персонаж вече явно обявява война на Бога, като издига човешката „независимост”, подкрепян от вещици и алегоричен герой-сатана. (Повече за тази история, тук.)

Само че тази независимост засяга не толкова начините на религиозно поклонение, а иска да срине зависимостта на човека от собствената му душевна и телесна природа като нещо свещено, което иска изучаване и внимателно пазене. Напротив, разрушителните модели се пробват и прилагат на всяка ниво, разбира се най-вече върху простолюдието. Наскоро и ООН се намеси по темата за секса, като има силен натиск всяко сексуално извращение да се обяви за нормално. 

Павлина Папазова

Коментирайте в блога, не се изисква регистрация!