КАК ДА БЪДЕМ АВТОРИТЕТ ЗА ДЕЦАТА СИ?

Модерното нормално

Как да бъдем авторитет за децата си.... Като сме "приятели с тях" и отрано им споделяме за любовния си живот? Като показваме "самостоятелност" и отиваме на почивка, без да ги вземем? Като "се поддържаме" с най-скъпи козметични услуги, лишавайки ги от важни за възрастта им неща?

Очевидно, прекалено ранното натрапване на личните ни проблеми към тях би ги лишило от опората на "уверения родител, който има основа поне за важните неща в живота", от надеждата, че с възрастта и те ще придобият опит, който ги пази от страх и зависимости. 

От друга страна, прекалено егоистично и дистанцирано поведение би озлобило децата - та те не печелят пари, за да могат равноправно да воюват с нас за ресурси.

Силата на обичта

Това, което обикновено успокоява децата, е когато родителят има посока и вяра. "Доброто се връща рано или късно" е девизът, под който преживяха дните си нашите баби и дядовци. Радостта им да видят успеха на следващото поколение ни убеждаваше, че и посвещението към други хора пълни сърцето.

Вярата на родителите в нас също ни дава причина да ги слушаме - та кой в една враждебна среда те брои да повече от "номер в училище"? (Навремето ни изпитваха по номера, насън да те бутнат под номер - излизаш на дъската). Родителят инвестира много в теб, но и напълно вярва в тебе - това го прави авторитет. Защо ли? Защото подсъзнателно ни е заложено, че Авторът вярва в Творението си. 

Любовта и вярата са толкова свързани. Когато обичаш, ама наистина обичаш един човек - виждаш прекрасната му природа... и ако с нещо те ядосва, то е основно че не иска или не може да я развие. Но тя е там - сияеща, непоносимо прекрасна. И ако това е наше дете, си казваме: "Боже, какво чудо си ми дал да отгледам!"

Твърдост

Авторитетът се гради също със строгост и независимост - родителят да не очаква "да го харесват", докато поставя - и сам спазва - правилата. За да не е зависим от обичта на милото си дете, този родител трябва да е изградил разбиране за собственото си достойнство, стъпващо на това "какъв съм", а не на това, какво "хората казват за мен". Не е лесно, но най-малкото си струва да постоянстваме в тази житейска задача. Нереално е "да си родим дете, за да запълни нащата нужда някой да ни уважава". Добре е ние самите да се уважаваме.

И тук се стига до нематериалния Авторитет. Някои го наричат Дух. Този дух е в идеята за справедливост, за почтеност, за вярност... Колкото и да ни заливат с неолиберална помия, тази идея гори в сърцата и на живеещите без брак. Искат вярност, ревнуват за вярност и уви понякога нараняват другия заради липса на вярност. 

Обаче първата вярност е тази - от Духа на Живота, към нас. Ако стъпим на нея, ще намерим спокойствие и способност да не се "продадем евтино" на всеки, който изисква от нас неприсъщи неща, за да ни похвали, хареса, потупа по рамото.

Образът

Не е за вярване, но всъщност човекът иска да има авторитет! И децата го искат. Рекламата на този вид "бунтарство" : "не искам авторитети" е пропаганден трик. Истинското бунтарство е срещу подтисниците на доброто и в защита на слабите. Авторитетът като военачалник, творец и благодетел е това, което всеки иска да има и да му помага. Образ(ец) на който да приличаме - това е авторитетът. Образец, по който да виждаме, че въздигането от пепелта е Възможно. 

Всичко това платените културтрегери искат да унищожат, правeйки глупави филми за най-великите имена в нашата история. Забележете, именно за най-великите. Не се занимават с провалени владетели и "странни птици" сред писателите.

Авторитетът на родителя идва и от неговия РОД, който той уважава. Това не е "ако искаш" или "ако ти е интересно". То е задължително. Никой не иска да има родител от лош род, от развратен род, от крадлив род. 

Освен да умее да контактува с роднините си, за децата е важно родителят да умее да бъде приятел и да има верни приятели. Дори да са малко. (Така детето ще знае, че не всички познанства са и приятелства.) 

Актуализация

Някой ще каже - наредиха се тук изисквания "като за световно". Но не е казано, че още преди да родим дете трябва да сме изпълнили всички тях "на макс"! По-скоро това са предметите в нашето училище като родители. Важно е да не напускаме това училище "защото вече сме големи и образованието е приключило". 

Детето схваща, че неговия авторитет непрестенно се учи от най-големия авторитет - от Живота. Постоянната актуализация и задълбочаване също ни носи сигурност - ние предпочитаме лекари, които следят новостите, които проучват традициите и осмислено ни дават най-доброто. Дори, предпочитаме лекари, които "ни изслушват". Това значи, че те са готови да се научат и от нас, от непрестанно новите и сложни детайли на битието. 

Търпение

Това е началото и краят на всеки плод. Най-добре го знаят земеделците. Болката от "не става!" или по-тежкото "при мен не става!" е много остра. Затова трябва да й сложим благата билка на търпението, на благодарението за това, което имаме ... и да продължаваме - ден след ден.

баба с билки

Павлина Папазова

Коментирайте в блога, не се изисква регистрация!