ЩЕ МЕ ЗАОБИЧАШ ЛИ ОТНОВО? СЕМЕЙНИ СИТУАЦИИ
Тази тема е дъвкана много пъти, и причината да пиша за нея е защото я видях по корено различен начин.
Затова нека забравим какви сме ги чели и дъвкали пасивно от екрана...
И така, двама души се влюбили и създали семейство. (Ще видите обаче, че статията обхваща и тия, дето не са били толкова влюбени.)
Минават години, първоначалната влюбеност и привличане отминават - не толкова за друго, а защото причината за Сътворението на това безусловно привличане (да, тук говоря за Сътворени човеци, еволюиралите маймуни може да подминат блога ми) е мистично двамата да се усетят Заедно, да съградят общ живот, да създадат и отгледат деца.
И така, това време е попреминало, и започват едни осъзнавания: "Ама аз не я понасям колко бавно говори!", "Ама той е толкова дребнав, как досега не съм го забелязала", и прочее.
Какво следва?
Именно това, закодираното в заглавието. Предизвикателството да го (я) заобичаш отново. Ама не с охкане и мисли как само ти от познатите си се насадил на "пачи яйца" или че си "изтеглил късата клечка". Това е не е "малшанс", а е определено за теб, на тия години, както на едни други години е било определено да родиш децата си.
Да умееш да Заобичаш един човек, значи да си познал поне малко как Творецът обича теб. Как гледа на теб. Какви потенциали ти е сложил и как подкрепя опитите ти да се разгърнеш. И да, Творецът ще изтърпи кусурите ти, макар че ще намери и начин да ти говори за тях.
Но за да заобичаме отново половинката си, трябва да спрем да се самосъжаляваме, да спрем постоянно да изричаме колко много той (тя) ни дразни, и още - важно! - да се откажем да се чувстваме велики на гърба на другия, наглед по-смотания (ако си послужа с тази семпла дума).
Защото упоението да се чувстваме велики на нечий фон е сериозна болест на душата ни. И не си струва да я боледуваме дълго, даже ако сме се поддали.
Какви са бонусите?
Тази любов вече никой не може да ти я отнеме. Тя не зависи от пеперуди в стомаха, от екшън-надпреварата да грабнеш доброто момиче (момче) преди конкуренцията.
Освен това тази любов е и Виждаща. Нещата, които ще видиш и развиеш у партньора са от толкова различно (и нерекламирано от медиите) естество, че едва ли си ги видял във времената на страстите.
В повечето случаи човекът ще разцъфти, и също ще повярва, че е нещо повече от изхарчена и изхабена личност, изтрепала се за семейство и деца. (Или изтрепала се за едни неуспешни допреди теб връзки.)
Животът на 40-50-60+ далеч не е не е "приключил"... И това също е Сътворено да бъде така!
Павлина Папазова
Коментари
Публикуване на коментар