ДУМАТА, която не искаш да чуеш

Тази дума, ако я чуеш и се ангажираш с нея, ще доведе някои до житейска трансформация, други към по-голямо посвещение, или до смелост и дързост да се освободят от своите заблуди.

Уговорихме се. Сега половината може да оставят статията и да си пуснат нещо по-приятно. Останалите ще потърсим „Думата“.

Защо е важно да чуем Думата

Защото маса проблеми като „нямам воля /да науча нов език, да правя гимнастика всеки ден, да готвя полезни храни само за себе си/ обикновено са свързани с неистово желание да превключим на по-интересна дейност, несвързана с монотонното постигане на един добър резултат. А желанието за интересна дейност е свързано с нежелание да останем сами с мислите си … в които се мярка Думата.

По същия начин дефицитът на внимание, който далеч не засяга само децата /вижте колко ваши познати могат да Ви слушат, без да цъкат в телефона!/ често е навик, придобит от бягане от такива мисли … в които се мярка Думата.

Думата се чува

в един съвсем кратък интервал. Обикновено ние се чувстваме некомфортно, и когато тя прозвъни в естеството ни, веднага вземаме решение, което да я потуши. Най-често – да си пуснем нещо, да звучи и да ни занимава. Или да поровим в телефона – той също ни занимава. Или да хапнем /сладко, вкусно, нещо бомбардиращо сетивата ни с емоция/. Да запалим цигара. Или да излезем с някого, колкото да сменим обстановката – без оглед какъв е човекът и какво ще си обменяме с него. Дали ние имаме какво да дадем на него, или той ще ни напълни със своите непочистени мисли? Обикновено бягството от проблем в компанията на друг снижава драстично критерия ни какъв е човекът и къде ще отиваме. Но това е тема за отделен разговор.

Как можем да чуем Думата? Много лесно. Започваме нелюбима монотонна дейност без звуци и устройства наоколо. Скоро ще ни стане „нервно“ и ще прекъснем тази дейност. Тогава, преди да направим желаното потушаващо действие да си кажем честно – какво ни е? От какво се стреснахме, притеснихме, натъжихме, почувствахме се унижени при някой спомен, или пък атакувани от затрупаното в нас убеждение, че „няма смисъл“ и „няма надежда“.

Струва си един ден с тефтерче да се направят такива записки. Да видим какъв разговор тече негласно в нас.

Образът ни в своите очи

Обикновено ние на някакво ниво сме стоици. „А, това че се разведох преди години ли? Отдавна съм го надмогнал. То, половината свят е в развод или раздяла. Аз съм възрастен човек, самосъжалението не е моето постоянно занимание, не хленча и вървя напред.“

Ама всъщност не е така. Не е престанало бодването, как се е случило нещо гадно, лошо, и то е белязало и бъдещия ти живот, и надеждите ти, и назад също е пълно с неоправени сметки... или яд, че си вложил младостта си в нещо, което се е разсипало…. Тази мисъл не е спряла да боли, и за да носиш болката, ти я натискаш обратно в клетката.

Така и с много други неща. Те може да са външен вид, отношение на някой роднина, който ти се „надува“, професионален провал, смърт на значим близък, и прочее, и прочее.

Е ама това ли беше думата?

Да, думата е „раната на твоята душа“. Нещото, за което толкова непрестанно мислиш, че вече си спрял да се оплакваш, понеже си преценил, че няма какво повече да се подобри там. Каквото, такова, „има и хора дето са по-зле“… кретаме, кютаме и това е. Кой изцелява неизцелими рани? Има ли още такъв?

Най-страшното е неверието на религиозните хора

Доста изтъркано звучат фрази като: „Исус ще те спаси“… Всички вече са чували за Него, та не е приятно това Име да се спряга с повод и без повод, включително в гнусни вестничета, които започват с „гола кака“ и завършват с църковните празници.

В историята на човечеството са натрупани милиони свидетелства на изцеления, върнати надежди, откровения и нови възможности за хора, които са се обърнали към Чудотвореца. Но има и доста желания, които не са се случили, понеже не знаем как точно „да ни паднат от небето“ или са били толкова неадекватни, че небето ни е пощадило от тяхното сбъдване. (Или по милион други причини не са се случили.) Така че, кой Чудотворец търсим?

Думата на религиозните хора в тия случаи, ако си я чуят, обикновено е: „Мен Бог не ме обича“, „Не всичко може Бог“, „Може би в този случай е късно“, „Той не прави чудеса постоянно и за всеки“ …

При нерелигиозните диапазонът на неверие в тяхната скрита Дума е още по-голям, защото те вярват в случайности, еволюция или някакви неясни духовни сили. Но пък те още имат в какво или Кого да повярват. Докато религиозните често закоравяло смятат, че са видели, вярвали, пробвали каквото може.

Изводът?

Нека всеки потърси своя начин. За някои ще си струва да опитат с тефтерчето. И после, да поставим Задача на Всемогъщия, който управлява света. Тоест – молитва.

Молитвата е най-простото и затова често презирано действие. А не трябва. Смирената молитва към Чудотвореца, е много по-силна от надутото „позитивно поръчване на желания“, което някои ползват. Най-вече защото смирението в „дай ми го, ако е добро за мене“ и „дай ми го, въпреки, че не заслужавам“ е закодирано нашето намерение за истински адекватен живот.

Павлина Папазова