ЦАРЕ И ЦАРИЦИ, ВДЪХНОВЕНИЕ И ПРОПАГАНДА

 

Много е полезно да се четат книги за царе. Сега съм подхванала поредица за династиите Ланкастър, Йорк и Тюдор. Войната на бялата и червената роза. Описана без особена романтика.

Според мен, обичаме такива книги или филми, защото в нас има една същност, предназначена да бъде благородна, управляваща, даряваща милост, трупаща съкровища и пазеща територии.

Такива книги /в наши дни/ са поднесени с максимално улеснение за читателя, тоест с ярки страсти, цветни описания на дрехи, миризми и детайли, и … изкуствено приближаване на духовността на "онези хора" до съвременната ни душевност.

(Кой ти различава духовност и душевност в наши дни. А и тогава не всички царе са били адекватни на духовния свят.)

Но има нещо впечатляващо, което сякаш различава "онези" от "тези" времена. Страхът от Бога. Защото не един щастлив, успешен крал, е умирал от проста пневмония. Много наследници, кратък живот. Това неминуемо е превръщало част от търсенията на човека (и краля) в  търсения за благото на рода му. Докато днес ни се проповядва „след мен и потоп“, или някакви Мета-идеи за лично безсмъртие във виртуална вселена…

Та този страх от Бога, от смъртта и от края са причина почти никой крал, освен в момент на гняв, да не  убива без съд и присъда , да не праща хиляди по лагери. Всичко поне за пред очи е минавало пред духовни съдилища и се е обличало на думи в благочестие.

Днес за материлистите тази практика идеологически е отсечена. Това, което са си позволявали към инакомислещите в СССР или днес, в Северна Корея не е нищо повече от страшния плод на бездуховността.

В една постхриситянска Европа методите за премахване на неудобните естествено ще бъдат облечени в бели ръкавици, защото Европа не се отрече публично от Христос, както го направиха комунистическите страни. Което не пречи развратът им да надминава и най-тежките падения в миналите векове. Защото все повече става официален.

Какво още са правели кралете, кралиците? Избирали благтородни съпруги и съпрузи за своите приближени. С това са им правели добро, добавяйки богатство и връзки там, където не достигат, за да има кралят достоен кралски двор.

За кого можем днес да правим това? Не точно да сватосваме приятелите си, разбира си. Но можем да венчаем своите същности с достойна мисия. Тялото, наш пръв приятел – да не е торбичка за вкусотии или рецептор за опиянение. Умът ни – да се ползва за проникване в тайни, а не за мегдан на кръчмарски сбивания, на каквито приличат дебатите на много политици. Душата ни - да бъде влюбена в нещо силно и вечно, а не в мускулите и силикона на поредната незначителност наоколо.

За краля също е било характерно проявява великодушие към нискостоящите, но и безмилостност към равните нему лордове, ако станат предатели! Това има и духовен смисъл, като нетърпимост към мимикрия и криволичене от „силни на деня“ които се правят на някакви. Може да се прости на невежите, простите, старите и бедните, ако в глада си за информация и подкрепа сляпо вярват на медиите. Но слепотата не може да се прости на хора, избрани да бъдат водачи.

Защо говоря и за пропаганда? Защото нито една книга за царе и царици не може да се чете, без да отчитаме пропагандата.

Някога тя беше свързана с това да се хули „разкошът на царя“. Нещата обаче са много фини. Ако един владетел, при това пишещ на ръка с паче перо, и ползващ слуги на коне, трябва да държи юздите на огромна държава, той няма време сам да си пере чорапите, или да оре полето пред двореца като граф Толстой. Ще се наложи да има удобства, а също и най-добри лекари, за да продължат периода на царуване и стабилност – за доброто на целия народ.

Сега пък идеологията е свързана с постепенно насаждане на феминизъм, непокорство, бунт „по презумпция“ уж у всяка царица, принудена видиш ли, да ражда много деца от съпруга си. Четох и версия за съпруга на знатен древногръцки политик, която пък прави аборт след аборт, а той видите ли, не знае и не се интересува от жалната й съдба.

Не че и двете неща ги е нямало. Но сега по книгите това се е превърнало в „тренд“. Тази пропаганда лъха от всяка страница като третата част от троицата обикновено е да се вмъкне някой с обратни сексуални наклонности, който да е много успешен или прекрасно приет в средите на двореца. Един вид : "Тия неща са си открай време“. Те са открай време, но никога не са били преподавани в началните училища, накъдето е тръгнал „развитият“ свят…

Бог е търпелив, Природата е способна да ни върне към равновесие, и не на последно място - ние нямаме права грубо да мятаме камък по ближния, имайки предвид и своите грешки и тайни падения. Но въпросът е  за принципите. За Царството. Искаме ли царство на доброто, или сме съгласни със закона на джунглата.

 

Павлина Папазова