Интервю с Бистра Сирин за изложбата й "Обгърнати с приказки"

Бистра Сирин е българка, влюбена в Добрите сили, закодирани в нашата древност, традиции и култура, а значението на мистичната й фамилия може да бъде открита в пределите на митологията. Вече много години тя се впуска в нови проекти, които докосват душите и отключват непредвидени наши потенциали за жизнена сила, победи и истински откровения. С тази своя изложба, осъществена като проект* с подкрепата на Национален фонд "Култура" тя съчетава голямата си любов - да създава светове от рисувана коприна, с много успешния си в последните години клуб за създаване на вълшебни приказки.

- Кажете ни с няколко думи какво представлява проектът?

- Национален фонд „Култура“ ни даде възможност да осъществим проект по собствена идея. Реших да съчетая две от областите, в които работя от години – рисуваните шалове и българските вълшебни приказки.

- Защо мислите, че някой би си сложил шал с илюстрации?

- Рисковано е, признавам! Може би – затова. Има предизвикателство да предложиш на хората идентификация с герои и сюжети от приказките, които са му чели като дете. Дай Боже, да са му ги чели. Ако пък не – може като види образите, да се заинтересува.

- Мислите ли, че хората в нашето „материалистично“ общество изобщо се вълнуват от приказки? Не е ли далечно това за тях?

- Дори да не съзнават нуждата си от могъщото (не преувеличавам) литературно наследство на родния ни фолкор, голяма част от хората се омайват от филми и игри, от изкуство, което те вкарва във вълшебни светове, защото във вълшебните светове всичко е възможно и преживяванията нямат ограничения, освен собственото ти въображение. Там можеш да бъдеш „свободен“, силен, да побеждаваш лами и змейове, да говориш с дървета, да бъдеш принц или царска дъшеря – никой не ти иска документ за произход. Впрочем, иска се „документ“, но той е „вътрешен“ – ако си готов да мечтаеш и харесваш образите – ти си „оторизиран“ да влезеш и обитаваш света на някоя приказка, да експериментираш с която роля искаш.

- Това с ролите не е ли бягство от действителността?

- Когато действителността все повече те поробва и стеснява, често бягството е задължително, за да не изгубиш човешкия си потенциал – да не станеш плитко и скопено същество, без дълбочина на чувствата и размах на мисълта, роб на физическото оцеляване. Човек има нужда поне чрез приказките, да си припомня други стандарти за красота и достойнство, за размах на чувството. Ако правилно борави със света на въображението – то му дава много инструменти и сценарии за справяне с реалните му проблеми.

- Доколко в наши дни може да се извади практическа полза от приказките?

- Та те са създавани от поколенията, точно заради оцеляването на съответното племе, род или народ! В приказките и митовете се кодира основната мъдрост на човешката раса, нейните ценности, поуки, знания за строежа на невидимата вселена, за пътя, който съответния род е изминал (и добрия и лошия опит са „капитал“). Впрочем, това – изборите и пътят на рода ни - е кодирано и в нашето ДНК, но докато нямаме словесен и образен „превод“, тази мъдрост и тези потенциали на гените ни, са до голяма степен заключени. 

-Кое наричате "заключване"?

- Ами това е като да имаш една гениална формула, но да не знаеш как да я приложиш. Когато „кодът“ придобие чрез словото или образа някаква конкретика, за душата е по-лесно да се „скачи“ с архетипите – тези заложени в нас възможности.

- Реалният свят не е ли по-ценен като събития и преживявания?

- Безценен е! Но системата (каквото и да значи това) ни „отрязва“ небето – за много хора, потънали в баналността (чрез дресирано поведение, мислене, възприятие на света) е невъзможно да преживеят възторга, екстаза на Великата Реалност. Те не смеят да полетят, защото крилата им са подрязани, въображението – скопено. Е, приказките донякъде лекуват това. 

- Пожелайте нещо на читателите на блог "Езерото"!  Аз също търся моите читатели да имат полза от задълбочаването в причините на нещата.

- Да вярват в Промисъла за живота си. В слизането на Долната Земя е ключа за Горната – там се отключва потенциала на това невероятно същество – Човекът. Пожелавам им да се издигнат поне веднъж, носени от „орли“.

Интервюто взе: 

Павлина Папазова

--------

*  "Проектът и изложбата "Обгърнати в приказки" са осъществени с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура"