ЗАЩО „ТЕ“ НЯМА ДА ПОБЕДЯТ

 

ТЕ СЕ ОПИТВАТ. Разрушавайки божествените модели в човека, опитват да наложат господство. Самата дума го казва – „Господ“… та, има си сили, които искат да застанат на Неговото място.

Но няма начин някои си „Те“ да управляват останалите – „Нас“, без да имат свои агенти в нас самите. Без да намерят съдействие от нас, които сме огромното управляемо мнозинство.  Затова е и неистовият напън да подменят представите ни за добро и зло /идеята тече от поне двеста години – можем да посочим дарвинизма и феминизма/. Затова е и неистовият напън да се разрушат моделите на семейството, и представите за „основно човешко право“… Напоследък за такива права се представят дори евтаназията, абортът…

Проблемът обаче е , че дори начините да ни управляват, възмущават и обръщат срещу ближните… отново стъпват на божествените същности в нас. Защото други НЯМА. Защото злите сили не могат да създадат дори една троха, а могат само неправедно да управляват вече наличното – в Природата, в Телата ни и в нашата Психика. 

Та ще се спра на възмущението, което подбужда тълпите. От какво може да се мотивира или възмути един пределно порочен човек? Ха, ще кажете – от какво ли. Ами да започнем със страха от смъртта. Велики безумия са били извършени от страх да не умреш ТИ, дори с цената на това, да умре ближният. Но и стремежът да опазим живота, и съответно – тялото си е… как да го кажа, божествен. Така божествено и повечето богати личности в света пропуснаха да умрат от Кoвид-19. Ако сте забелязали.

Други силни двигатели в нас? Ами правото на собственост и правото на финансова независимост. Независимост ли казах? Как се изпуснах. Нали новото нормално беше за всичко да зависим от държавата, да нямаме тази мръсна собственост върху земята, която видите ли управляваме неекологично и която въобще е причина за социално неравенство. Но – отново това ще важи за масите, а „избраните“, защитавайки собствения си инстинкт на човеци-стопани, пак ще Имат земя. И ще я Управляват. Защото това е предназначението на първия човек и дори днес не можем да избягаме от него.

Сега навлизам в по-интересни води. Моралното възмущение. От изневяра? Колкото и да се разби представата за „връзки“, семейни, любовни, полиаморни, бисуксуални… и за една нощ – в човек има неистова потребност от вярност в любовната връзка. Да, „с любезното съдействие“ на идеолозите днес се стигна дотам много рядко двама души Едновременно да имат потребност да си дадат вярност. И общо взето, все я искат в различно време. Единият я иска, а другият бърза да си ходи („инжектиран“ със страх от обвързване). И оттам произлизат маса от най-жестоките престъпения. Понеже липсата на вярност е липса на съществен елемент – Вкусът на любовта. Когато някой ни е верен, това покачва Нашата стойност. Мигновена наслада може да изпиташ с всеки. Но истинската ни стойност се вижда от това, че някой ни избира за дълго!

Пустата му стойност, пустите му вечни стойности, така ли дълбоко са закодирани в нас? Ами колкото и да се правим, че не са – да, закодирани са.

И тук идвам до родителството. Безкрайно много психични проблеми идват от нездравите семейства, заради отпечатъка на родители, които не държат на децата си. Докато ние сме програмирани, създадени, пригодени да бъдем наследници! Тоест да ни се обърне внимание, да ни бъде предадено нещо ценно, и в нас някой да инвестира любов, енергия и време. Така работим – ние, ангелочовешките машини. Другото е болест, ужас и смърт за едни наши много вътрешни естества. Колкото и да се прикриваме с наглост, дързост, скъпи дрехи и разюздано поведение – на нас ни липсва именно Родителят, на когото му пука. Родителят, който ни цени Безусловно /това е и повече от любовната връзка!/, който и ще бъде винаги до нас, за да усещаме възхищението му … от самото ни съществувание. Божествен образ, какво да го правиш! Искаме си го.

И сега ще дойда до програмираната победа на Истината. Или - на добрите сили, както все още ги наричаме, макар и с доста размътено съзнание относно доброто и злото.

Това не е просто победа, "предсказана" в свещените книги. Тази победа е обусловена от това, че човекът е сътворен с неизменни характеристики, които до една /в правилната си употреба/ са огледало на Създателя му. Да, отделни хора може и да се погубят. Може и да са стотици, хиляди и милиони. Понеже всеки от нас има божествената същност на свободния избор. Тази същност у нас вдига революции, прави протести, претендира за собствен вкус, интелект и права. 

Колкото и злите сили да опитват да яхнат човека, като създание много по-висше от тях, с това, че е Телесно и мощно да променя Вселената, те не могат да унищожат божествените образи в човека. А когато става дума за човеците, които ги разпознават, ценят и управляват - ето това са "опасните хора". Това са древните хероси. Това са непобедимите, от които дори съседните народи са треперели, търсейки термин, с който да обяснят живеенето им едновремено в две измерения.
 

Победоносното шествие на Прогледналите за истината. То никога не е спирало. През всички векове е дърпало човечеството нагоре, колкото и да има сили, които го разлагат и развращават. Това шествие знае накъде отива, и затова - ще стигне. Блажени тия, които се уловят за борда на кораба му. Защото корабът е Христос. 

Павлина Папазова