КАК ДА СНИЖИМ СТРЕСА

Много болести сякаш идват от стрес. Много неуспехи идват от стрес /не само на изпити/.

Как да снижим стреса? А дали познаваме източниците му... 

За много неща толкова често се говори /и все едно и също/, та смятаме, че са ни ясни. Нещо като "Болестите идват от ядове, а ядовете идват от гадове" /продава се в магазините на керамична плочка, представете си/.

Ами не, не е така. Имената на стреса са по-неочаквани. И като ги потърсим /аз само леко ще започна/, може да овладеем нещата по неподозиран начин.==

1/ Стрес от потъпканото достойнство

Това е например когато шефовете те обиждат, не те оценяват, не те хвалят. Когато някой те унижи публично. И прочее. Достойнството - това е истинското ти АЗ. Ти ЗАСЛУЖАВАШ и уважение, и отношение, заслужаваш и справедлива, умерена, уместна забележка. Заслужаваш развитие. Заслужаваш борбата ти за достойнство да бъде спечелена - и срещу шефоете, колегите и средата, но и срещу /евентуално/несериозния ти начин на живот. 

Опита ли да представляваш герой, рицар? А благородна дама? А щедър богат меценат? Тогава ще намериш и достойнството си... 

2/ Стрес от страх за бъдещето

Екзистиалният страх означава, както го казват не само свещениците, но и някои психолози, че ти "нямаш концепция за смъртта". Тя е нещо нелепо, нещо за което да не се мисли, нещо за което общо взето ... не си готов. Понеже си приел, че нещата са само и единствено тук, сега, материални. "Там, горе" теб сякаш никой не те чака. Или пък усещаш, че нищо хубаво не те чака... Този стрес си е точно повод за вътрешна работа и развитие! Слава Богу за екзестиалните ни страхове.

Страхът за хляба, работата, кредита.. Това обикновено е свързано с отчуждение от рода и с малко на брой приятели, недостатъчни да понесат всеки удар един за друг. Затова този вид страх е често срещан в наши дни. Девизът "Аз се справям сам, със свои сили!" е мнооого голям идол, пред който принасяме животите си. Тоест,  ние има да инвестираме в приятелства, опознаване, смирение и общност. Това е дългият, но сигурен път да се избавим и от този вид страхове. 

3/ Стрес от липса на доверен приятел

Има един важен разговор, който все по-често НЕ ВОДИМ. Разговорът с Единия. С нашия пръв и последен приятел. Вярвате или не, когато този разговор тече добре, ние сме в състояние да развием и повече истински приятелства. Да изтърпим някои неща, да минимизираме някои други, и да имаме какво да Дадем на хората - за да сме и за тях добра среда, а не "енергийни вампири", търсещи само на кого да се оплачем. 

4/ Стрес от блокирала житейска ситуация

Когато се грижим за някой тежко страдащ, когато не можем дълго да сменим жилище, град, работа... ние натрупваме стрес от неосъществената съпротива. Вътрешно ние бихме бягали, бихме си починали, бихме вършили по-разнообразни неща. но на дело - еднаквото ежедневие. Това действително разболява и убива. Сврзано е с надеждата. Да я подхраним, отначало с упорита молитва, после с търсене на варианти..

Също - позитивите на кофти ситуацията. Кога, ако не в заседнало положение ще развием невидимите си криле, които въпреки всичко могат да ни отнесан на нови нива на Разбирнето, Любовта и Помагането?

Жив пример за това е психологът Виктор Франкъл, който изтърпява и преживява концентрационни лагери единствено пишейки наум книгата на живота си, базирана на психиатричните му откровения в този луд свят. Между другото препоръчвам книгата, пълна е с такава топлота и отвъдна мъдрост, че едва ли ще я сравним лесно с други помагала по психология. 

Излиза от лагерите над 40 годишен, загубил жена, дете и семейство, намерил сили за втори живот, като живее още много години и има втора съпруга. И помага на мнозина.. Промисъл. Но и закономерност.

 Павлина Папазова