СЛЕД ЛЮБОВТА

"Имам нужда само от любим човек, с останалото ще се справя така, както сам преценя, не ми се месете". Това е мотото на мнозина в наши дни. Нали така?

Но когато любящият ни спре да ни обича, се пораждат ужасни резултати. Кой избухва в ревност, в отмъщение, в най-добрия случай ще поиска съвет в социалните мрежи преди да направи някое безумие. / Към това причислявам и пропиването, и депресиите на лекарства, и прочее/.

Когато спре да ни обича, любимият изтрива цяла една реалност, през която ние за малко сме погледнали към душата си, достойна за обичане, тоест красива, ценна, пълна с потенциали! 

Колкото повече ни е обичал, толкова по-широко поле за действие ни е отворила тази любов.. независимо дали сме се възползвали или не. По-добре да сме, защото после ще ни остане личният опит, че той /или тя/ са били прави, защото любовта е Проглеждане и тя ни е довела до нива, в които самите ние да видим нашите скрrти потенциали.

Но в повечето случаи ние сме се наслаждавали, без да се развиваме. Да, може да сме отвърнали с обич също... това е едно малко развитие все пак, да видим добро поне в един човек. 

Когато спрат да ни обичат, ние сме изправени пред избора, дали това, за което другият наистина е забравил /в повечето случаи е така, емоцията изчезва, понякога дори идва омраза/, та когато той или тя вече не си спомнят това състояние и гледане, то било ли е изобщо? Ние изобщо били ли сме толкова добри, силни, великодушни, красиви и пълни с възможности??? 

Най-голямата атака, приятели, е да повярваме и ние, че това не е било. Че изобщо не е било, и ние само сме си въобразявали тия свои качества. Атаката е, че сме боклуци, "изтървали влака", глупави, неспособни, дори и безсърдечни ... ако доскоро любящият вече се държи с нас като с нещо малко по-различно от камък. 

Тук бих искала да дам една опорна точка и една надежда. Има поглед и Присъствие, което никога няма да ни предаде, и напротив - ще ни помогне да опознаем себе си така, както само в мигове на дълбока любов сме се виждали. Това е Присъствието на Човешкия Син, наричан Христос. 

Да, повечето от нас имат идея и представа, че Той има супер високи критерии за правда и изисква безусловна почтеност...  Къде ти ние да ги изпълним тия неща? Предполагаме, че Неговата любов е нещо твърде сложно и непостижимо. Стига ни понякога да измолим здраве пред иконата. 

И все пак, тази любов е повече от любовта на гаджето, дето ни търпи с кусурите ни. Защото Той ни обича отвъд кусурите. Ако на гаджето се налага да ни изтърпи, Той знае и как може да ни освободи от проблемите. За Него ние кусур нямаме. Той превръща дори тоталните ни загуби / като младост, свобода или крайник/ в предимства, за да станем щастливи и удовлетворящо даващи. 

Той превръща изпитанията в интересни уроци по Откровение. запалва ни за още и още общуване с Доброто, и за принадлежност към Царство, което не се клати и преобразява членовете си в тия почтени хора, за които доскоро твърдяхме, че май са "изчезнали" от света.

Дали, ако намерим Него, още ще си струва да търсим любим човек "след любовта"? Да не би пак да не нарани и прочее. Разбира се, че ако човек копнее, си струва. Има толкова причини хората да са Заедно. Това е различно от "да не съм сам". Търсенето на човек, с който да сме Заедно, е нещо ценно и превръща света в едно по-добро място. 

Павлина Папазова