НЕВЕРИЕ И ИЗВРАЩЕНИЕ

автор: Павлина Папазова

Доста гадно заглавие. Ще си позволя да поясня за незапознатите. Това са думите, с които самият Христос характеризира страданието на доста от своите съвременници. Хайде, дето не вярват в Него, бихме ги разбрали, винаги се намира някоя официална религия, някакви мастити фарисеи дето са натискали хората да си бъдат правоверни и да не се отплсват след пророк и чудотворец. Но в какво бихме ги упрекнали като извращение? В какво можем да упрекнем себе си? 

Както обикновено,

в това което не е явно

Естествено, че не сме педофили, не сме ексхибиционисти, не сме и жестоки с животните. Повечето от нас, не сме.

Ето обаче пример. Съчетание на извращение и неверие например е да започнеш връзка извън семейството, или да не създадеш семейство заради такава една връзка. Извращение - защото извращаваш предназначението на дълбоката любов, която съЕдинява. Не става дума за приятелствата, които може да бъдат много, красиви, различни и сърдечни. Става дума за едната любов, която подобно тайнството на Единия създава Плод от женското и мъжкото начало. Дори ако по волята на Съдбата този плод понякога не е собствено дете, но винаги е среда за добри дела, закрила и опора на слабите.

Всяка версия на тази дълбока, явна за обществото и единствена любов съдържа лъжи, съдържа компромиси, които накърняват нейната истинност и святост. Всяка "версия" си е едно извращение на нашето предназначение. 

А какво, ако не намерим друг достоен/достойна, и "се наложи" да кривнем от пътя? 

Тук идва ред на Неверието. 

Ние просто не вярваме, че /вече/ ще намерим! А и всички филми ни наливат в ума именно това...

Напоследък ми прави впечатление, че в повечето книги от по-миналия век жените са били спокойни, че любовта ще дойде след брака. А нашите прабаби също са можели да го потвърдят. Ако ви звучи налудничаво, как тогава ви звучи днешната вяра, че "любовта може би ще дойде след секса"? 

Фактът е, че се е случвало именно така, и здравите семейства на предците го потвърждават. Днес не можем да се върнем назад, обсебени от ужаса, че няма да ни се получи. Няма вече шанс родовете и бащите да ни женят. Днес сами отговаряме за своите избори, поне цивилизованите сред българите. Но именно понеже отговаряме сами, добре е да не влизаме в Неверие и Извращение.  Това са белезите на дух, който е силен и е обсебвал до болестно състояние. 

Неверие има и в огорчението от своята половинка. 

Тя /той/ може би не е насилник, което уви често налага раздяла. Той/тя/ може би се оказва на толкова различна позиция, дух и ценности от нас, че се чудим как и защо сме се събрали. Може да ни огорчават. Може да ни унижават пред хора. Може да са немарливи. И куп други "може .." Но ако приемем, че животът е битка, и то вълнуваща битка - добре е да се стегнем  и да я изживеем. Древните са казвали: "Да се препашем през кръста" или "Да се препашем през нашите помисли". Ако си паднал в любовта, непременно ще има и житейски етап, в който да воюваш. Няма как битието да е само мед и рози. 

Тъй като въз осонва на тази статия, доста от нас можем да кажем, че сме допускали и неверие, и извращение... има ли път назад, има ли изход от неизбежните болки, драми и болести, които закономерно са ни дошли уж "отникъде"? Има път и той е през покаянието, през изграждането на нова Вяра в милостивия Христос, и живеенето според тази вяра. Ден след ден, без отклонение за удоволствия "извън пътя" - докато Той даде Доброто. Най-доброто за нас.