ВЪРЗВАНЕ И РАЗВЪРЗВАНЕ - УМЕЕМ ЛИ ГО?

Събитията говорят. Но често ние по-скоро ги Усещаме, отколкото да ги Чуваме /и разбираме/. 

Древните са имали една мъдрост, изречена например в псалмите на цар Давид: "... едно нещо каза Бог, а две неща чух". Тоест всяко събитие има поне два пласта, а често и повече. Най-неприятният, но и най-важен от тях е ИЗОБЛИЧЕНИЕТО. 

Ако някой по-млад не знае тази дума, тя означава: "Информация какво спешно трябва да промениш в начина си на гледане, мислене и постъпване". Тоест, изобличението не е обида, а топла загриженост. Но ... изобличението клати нашето самочувствие. А за който е прегънал като религия "вярата в себе си", самочувствието става нещо неприкосновено - няма да го дадем, дори ако това ще ни убие. 

Но малко се отклоних. Та, за развързването. 

Самият Христос е казал на учениците си, че им се дава една огромна власт: "„Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето". 

Изключително интересно е тук, че свещеното действие се прави на земята, а после има отглас в тия измерения, които управляват световете и бъдещето. 

Има много начини за вързване, но един от тях несъмнено е "да навържем събитията". Да навържем кое до кое ни води. Да навържем кое събитие ни предупреждава, че сме прекалили, че сме се отдали прекомерно на дадени мисли или вълнение. Кое събитие ни бие през ръцете, както се казва. Този, който ги навърже, ще навърже и небесна помощ за бъдещето си. 

А развързването, това също е важно дело - да развържем своите лични желания от "обществените нагласи" и модата. Да развържем своето поведение и визия от страстното предизвикване на бърз и мимолетен ефект. Дори това като начало е много полезно.

Имаме ли право да не се занимаваме с такива сложнотии? А само да благодарим за приятните събития, и за благоприятните обстоятелства, като гласно споменаваме Бога? 

Казано е, че Бог наказва тия, които люби. На-Казва. Той няма да спре да Казва чрез събития на тия, които нямат друга способност да поемат поука или на които поуката се струва нещо сложно и излишно. Така че отърваване от законите на битието няма и не може да има. Имаме избор само дали ще се обучаваме в тях, или ще бъдем бутани от неочаквани и нелепи случки.