МЪЖЕТЕ И АННА КАРЕНИНА

автор: Павлина Папазова

Анна Каренина според описанието на автора си е доста пълна жена с вълнуващо излъчване. А отново според автора на романа, прекомерните деколтета в онази епоха разстройват разсъжденията дори на здравомислещия положителен герой. Всъщност той се разсейва и от големите жълти нокти на господата от интелигенцията, които не считали за нужно много да ги подрязват. 

Когато се изучава един роман /този не е в нашата програма, но давам пример/ обикновено учениците не ги занимаваме с такива неща. Опитваме да ги издърпаме и изтеглим на нивото на епохата, да ги въведем в глобалните проблеми /впрочем също щедро засегнати в романа/, а когато стане дума за любовната история, често се набляга на постната, "опоскана" нишка за правата на жената и за строгия съпруг, който не давал на Анна да има любовен живот.

Нищо по-невярно от това, обаче. Ако човек чете книгата, най-голямата му полза може да бъде вглеждането в човешката душа.

Защо споменах мъжете? Защото авторът, видно от собствената му биография и многобройните дневници, писма, позиции - е вложил всичко от себе си, за да запознае читателя с нещата КАКТО СА. Мразейки лицемерието на епохата си, в което обаче и той си е поживял, имайки любовни връзки и дори /може би/ незаконно дете, той е намразил това, в което е бил подведен. И го мрази с такава омраза, че поне "Война и мир", "Анна Каренина" и "Възкресение" са пропити от тази война с лицемерието. И вместо да се питаме по сайтовете "какво всъщност искат мъжете", "кажете си де, кажете".... в такива книги може да видим какво Влияе на мъжете. И как. И как някои от тях се борят, други се поддават, а масата се самозалъгват че и така е "ОК". 

Но както е казал самият Толстой, една от най-вредните и опасни мисли е "Всички правят така". 

Освен това, въпреки че не идеализира хората, вкл. и "положителните" си герои, той описва как истинския избор не може да бъде взет без намеса свише. Героят му Левин се опитва да се ожени и за друго момиче, след като Кити му е отказала, но има такава вътрешна съпротива, че отлага с месеци или година, пътува, работи тука и там, но не може да престъпи предначертаното.

Много е ценно когато вече не си млад да четеш книгата, защото вълненията на родителите как да оженят една дъщеря стават по-разбираеми. "Ами ако тя се влюби в такъв, дето не мисли да се жени?" Отделно е старателната преценка кой е достоен човек, и кой е успешен човек. Както и сега, изкушението да се очароваш от "успешния" е голямо. Нищо особено не се е променило. 

Защо мъжът на Ана Каренина не й дава развод, въпреки че е разсипан от новината и отначало също я мрази до степен да не иска да я вижда край себе си? Причините са много сериозни съобразно с онова време, и не може да се каже, че са неоснователни. Ако в наши дни разхайтеността е "победила" и дори тия, които се обичат, не смеят да се женят, за да не би утре да им дойде друг ум - тогава плъзгането по наклона едва е започнало. И все пак разводът е даден. За да се види къде стига човек воден само от една страст, без желание и способност да се овладее. Краят на "свободното падане" за Анна са релсите пред влака.

Има много интересен момент, когато "успешен" военен от кръга на Вронски му намеква, че с любовница на врата трудно ще преуспее, а ако се ожени, статусът му ще бъде друг. Честолюбието на мъжа, което е позаспало у Вронски, се събужда и го подтиква към определени действия. Да, той се утешава, че е обичан от прекрасна жена, но в един момент това Вече не му стига. 

В крайна сметка и честолюбието е започнало от някаква добра основа, от времето, когато мъжът е бил цар и господар в своя род, и винаги е трябвало да придвижи успеха, благородството и мъдростта на потомците си във възходяща посока. И е добре един мъж да бъде това, или да е стабилната основа до една активна /в добър смисъл/ жена. Защото активните жени имат свойството не само бързо да тичат, но и тежко да залитат в мотивите и емоциите си.

Обаче както и сега, така и тогава, у мнозина честолюбието е било сведено до това да се говори за тебе, да имаш позиция и голям доход. А, и това да бъдеш обичан от МНОЗИНАТА. Братът на Анна Каренина, също неверен съпруг, и самият Вронски много са държали и са успявали да намерят широк кръг хора, от които да бъдат обичани. И да, обичани дори за дребни добрини или нелоши постъпки. "Славно момче", както се казва. Гъвкави, повратливи в ситуациите. 

Като контраст "положителният герой" Левин не е обичан дори и от селяните в имението си, но както се казва - малко му пука от това. Той редовно ги хока за мързела, бори се с прословутата руска инертност, леност и селски тарикатлъци. Но не ги мрази, харесва ги. В един момент иска да стане селянин и да свали товара от гърба си. Но разбира, че няма как това да се случи, защото е роден с дадена отговорност и е възпитан така, че се налага да води. А не да се отпусне в сеното и да гледа облачетата след коситба.

Днешните момчета може да се почудят че този герой напомня на тях, дето ходят на фитнес - той тренира с гирички и ходи на лов за мечки. Не е мрачният поетичен тип, който е неразбран от света. Макар че си е неразбран, но малко му пука и от това. Упорит е за двама. 

За мен е освободжедие да чета колко много "положителни" герои в романите на Толстой правят добро с усилие на волята. Колко пъти обвиняват душата си, че се е реагирала състрадателно. Колко пъти й заповядват да се обади на някого, да посети, да изтърпи този или онзи. Понеже е роднина, понеже страда, понеже - дори - защото така би направил Христос. 

Когато се четат книги на такива автори, аз бих добавила и Димитър Талев, и Йовков ... тогава може да ни стане дори интересно какво са мъжете. /Да не говорим колко старателно авторът успява да отгатне и част от света на жените. / Днес  по медиите ни занимават до изтощение с безумни и развратни мъже. А какви са били другите, които са движили човечеството напред? Които са прекратявали войни и са поставяли почтени закони?

И да, тогава ще си кажем като праотеца Орфей : "Не знам, но искам да разбера".