ЗАЩО БЕДАТА ТРУДНО НИ НАПУСКА

За какво искам да поговоря?  За бедите, свързани с болести. За проблемите в нашата връзка или роднински отношения. За кошмарите в служебната среда, които все ни преследват.

Когато в древността човек е усещал отчетлива поредица от беди, понякога е търсел амулет, магии, или по-осъзнатият е опитвал с постоянни молитви да предизвика Силите да му открият проблема и да въдействат. Много интересна е например практиката на малките оброчни фигурки - вотиви, поставяни в църквата като предварително обещание за благодарност, когато Бог дари човека с изцеление или дете. 

Вторичната психологическа изгода

Съвременната наука, която не иска да уточни приема ли наличието на човешка душа и за по-мъгляво я нарича "психика", поне старателно събира данни. От тях се вижда, че за много събития или страдания спомага самият страдащ! Обикновено - невинно и неволно. 

Жена, която получава паник-атаки, се оказва системно тормозена от съпруга и сина си, поради което единствено с видимата болест тя предизвиква малко състрадане и омекване на терора. Тя предварително е приела, че лошо подреденото семейство е нейната единствена среда, и дори когато нещата стигат до извращение, не знаейки къде да избяга, тя развива това неизразимо страдание. 

Мъж, който е приел да се ожени, но дълбоко в сърцето си не го иска, развива пареза на ръката и с месеци не може да се подпише в гражданското. Изчаквайки това да отмине, той несъзнателно се спасява от решение, което вероятно е изречено с насилие над собственото му убеждение.

Всички знаем за децата ни, които внезапно вдигат температура или ги заболява корем, когато трябва да излязат от зоната си на комфорт.

А относно служебните проблеми, много пъти зад един и същ служебен проблем се маскира друго нещо, което ние не виждаме или не искаме да променим в нагласата си. Наскоро ми разказаха за младеж, който едва ли не влиза в депресия заради голямата заплата на по-възрастниия си колега. Тоест целта му е била да стартира с голяма заплата, която да му придаде ценност и успех още в началото. Пренебрегвайки обаче житейската логика. 

Системата на бедите

Това не е само игра на думи. Когато "системно ни нападат нещастия", мнооого често в това е намесена и Системата. Навикът ни да слушаме общоприетото невинаги води до полезни резултати. Приемаме, че съвременните хора като цяло са егоистични и безхаберни. Отчуждени. Оплакваме се, че лъжата и измамата царуват почти повсеместно. Отдавна в обществото са рядкост истински мъдрите хора, които разбират реда и могат да ни водят до чест, вярност, смелост и истински плод.

Тогава, защо още вярваме на "общоприетото", или както го наричаме в момента - Системата?

Не, доброто образование още нищо не гарантира на децата ни. Умението да учат и да се трудят е ценно, но решението на кого ще "обрекат" своя професионализъм е изключително важно. Много по-добре е да се обединят в проект с други достойни хора, дори ако не започнат с петцифрена "съответна на образованието им" заплата. 

Системата на болестите? О, всички говорим за мафията на "Биг Фарма". Усещаме, че ни се предлагат неефективни и опасни лечения, а работешите евтини или свежи методики се прикриват или осмиват като "шарлатанство". Изпитваме обаче ужас да кривнем от пътя. А "пътят" е клиничната ни пътека. Извън нея не знаем какво има. Тъмно е. И болестта, дошла може би като вторична изгода за наш личен проблем, с който не можем да се справим - остава завинаги с нас ... като вторична изгода за Биг Фарма!

Може ли системата да разруши и личния ни живот, живота на семейството ни? В най-голяма степен. Изобщо, представата за "семейство" толкова се разшири, че е на път да се скъса. Някои вече се женят за котките си. А т.нар "християнски свещеници" в доста държави прегазват тотално това, което е говорил Христос и "венчават" еднополови двойки. 

"Общоприетата" представа за изисквания към партньра превърна жените в златотърсачки, мъжете - в пасивни жертви, а амбицията и гордостта на единия да се покаже пред Обществото, подтискат разбиранията и ценноситте на по-скромната половинка в семейството. И не сме щастливи. Не, не сме щастливи, следвайки Системата. Щом се оказва, че вместо здрава крепост и свято упование, за мнозина собственото семейство е източник на депресии, болести и беди. 

Как да излезем от Системата

По простия и упорит начин. Да четем несистемни медии. Да четем поне листовките на лекарствата си. Да търсим, дори насила, какво казват алтернативните методи. (Особено за болести в които "няма начин", "така ще си доживот" или "само операция те оправя"). Да общуваме с "несистемни" и "нестандартни" хора. Да имаме предвид, че днес "нестандартни" често наричат хората, пазещи традиции и разбирания за доброто от по-миналия век. Рицарите са нестандартни. Както и благородните дами, които не са златотърсачки и няма да ви одумват презрително зад гърба. 

Но един интелигентен човек не трябва да става тъп конспиратор. И "несистемните" теории следва да се проверяват. А шарлатаниите в Интернет за лекарства, придружени със снимката на нищо неподозиращ известен специалист, в България са ежедневие. 

От опит го казвам, осъзнаването на собствената ценност боли. Боли толкова, че пак ти се иска да заспиш и да не се налага да решаваш такива задачи, нито да водиш такива битки! Какво като те повредят. Какво като ти повлияят зле на детето. Нали "почти всички са така"? А ние ще се упоим в работохолизъм, в някое риалити шоу, та да не усетим болката на нашия си "скапан" живот. Да обвиним другите и да не се занимаваме. Той /животът/ все някак ще се избута. 

Но когато знаеш, че е можело иначе? О, и това боли. Доста. Събуждаща болка. Дано поне  остатъка от живота си да го изживеем "иначе"!