НОВА ГОДИНА СЪС СТАРИ МАНДЖИ?

В този пост няма да говоря за политиците. А за нас, редовите хора.

Как е храносмилането? При поне половината от нас, неидеално. Диети, болки, хапченца, камо ли вече лакомо да се хвърлим на преповтаряната в някои заведения мазнина. Избираме качество. Готвим си. Пробваме нови и леки храни. При по-упоритите личи и на фигурата.

Как обаче душите ни започват всяка нова година? По-младите, с надежда. По-улегналите, с някаква рутина, че вече сме достигнали доста неща, и можем спокойно да цитираме миналия си опит. /Всъщност, влече ни спокойствието, защото опит се придобива в огън и битки. Колко е по-приятно да си го имаш „натрупан“/.

Нищо по-опасно няма, обаче.

Можете ли да се ожените, като пратите сватовница от стария тип, както в пиесите на възрожденците? Ами, не. Ще има смях и подигравки.

Душата е винаги същата и нуждите й от обич са същите, ще каже някой. Но средата, в която формираме своите норми за допустимост, достойнство и своята обидчивост е коренно различна.

Затова и в ежедневното ни общуване с хората, все по-объркани от правата които им се дават, /и от правата, които ден след ден им се отнемат/, леко остарелите ни философии изобщо не работят.

Достатъчно е да се каже, че в последната година почти неприложими бяха съветите „да се събираме с приятели“ или „повече да се прегръщаме“. Е, можеше да се погледне отвисоко с „аз имам хора в къщи, пък ти като си сам, оправяй се“. Но това не е любов.

Неслучайно народът е написал приказката за жерава и лисицата, които вечно опитвали да се поканят на гости, но лисицата сипвала течност в разлята купа като за себе си, а жеравът - храна в тясна ваза, недостъпна за лисицата.

Но „стара манджа“ не е толкова нашата времева неадекватност в съветите или идеите към познати и близки.

Истински старата манджа идва от това, че ние и за себе си не готвим нищо ново! Слушаме и гледаме нови неща, да. Четем, все по-рядко. Но не желаем в нашето съзнание да се роди нещо ново. С това ние горделиво определяме, че вече сме достигнали висотите на цялата човешка мъдрост, и няма какво повече да се размества или надгражда.

Тоест, не сме невинни. Не е случайно, че в хладилника ни има все стари манджи. И че хората понякога ни слушат уважително и отнесено, както се слуша омръзнал филм.