Как се насища желанието ни за правота?

Разбира се, по различни начини - както и с храненето, може да е "фаст-фууд", може да е "джънк-фууд", а може и да е с полезна вкусна храна...

Много често желанието да възпитаваме и наставляваме /най-често децата или подчинените си/, което принципно е добро, преминава в неистовото желание ние да бъдем прави. Да се почувстваме прави. 

Тогава, колкото и да е парадоксално, за нас е добре дошло нашето дете, партньор или подчинен да има траен проблем с правилното постъпване! Ето, ние и днес ще се нахвърлим върху тях, ще ги навикаме, обидим или "поставим на място". Ето, ние и днес ще ги унижим пред свидетели. Колко ярко е усещането тогава, че ние сме прави, а там някой наоколо не е прав, нарушава правилата, даже законите. 

Но това усещане е като да запалим суха трева в печката - ярко, а мимолетно. Затова се нуждае от постоянно подхранване, което превръща това наше остро поведение в навик. И после се чудим защо детето се затваря, избягва ни, защо подчинените си правят оглушки или директно напускат. 

Има ли здравословен начин да се насити това наше желание? Има, но е по-трудно. Иска работа най-напред вътре в нас самите. Ако всеки ден опитаме да променяме своя поглед към ситуациите и хората, да се настройваме към най-чистата станция на Изначалната човешка природа за "доброто и лошото", преди всичко ще открием кои фактори ни пречат това да се случва. 

Ще поработим върху своя егоизъм, върху своята упорита статичност да вършим едни и същи неща по един и същ начин. Ще видим защо не смеем да излезем извън своята зона на комфорт... където удобно сме възседнали трона на "винаги правия". Вероятно, ще трябва да признаем, че "постигнах неща в работата, създадох семейство или поне деца" не е никак краят на нашето развитие. Ще познаем болните си места, огорчения и противоречия. 

И когато отново пристъпим към ония, "сгрешилите", ще знаем доста добре кои са оковите им, кои са тревогите им, и в кои редки случаи наистина има място за изобличение и наказание спрямо тях.

Парадоксът, че ние имаме нужда този, когото поправяме, да не се поправи, отдавна е наблюдаван и изследван от познавачите на човешките души. Когато обаче пожелаем да разчистим в своята душа, ще назовем правилно своята истинска нужда, задоволявана частично от този грозен излишък, поникнал от липсата ни на връзка с траен източник на лична Надежда. Защото всичко е лично.