ЗА ЖЕСТОКОСТТА И СВОБОДАТА

 

У човека са заложени исконни ценности, дори у напълно нерелигиозния човек , както се казва, „на сърцето са врязани“ понятия като справедливост, честност, свобода.

За тях непрестанно се борим, именно на тях стъпва цялото световно право.

През последните десетилетия обаче се наблюдава едно силно заиграване със съвестта на честните, добрите и милостивите. Накратко казано – с младите.

ВСИЧКО ЗЛО ЗАПОЧВА С ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ

В идеологията на веган-обществото /което никога не е било основано на полезните храни/ реално са залегнали форми на основните ценности като ненасилие, състрадание, равноправие… но тук се говори за равноправие на човека и животните. Засега растенията са подминати, вероятно защото хранителната химия не е достатъчно напреднала.

В този смисъл, всякакви идеи за отглеждане животни на затворено, включително за млеконадой или пчелите, за да се събира мед от тях, за веганите са немислими. Подбуждайки със специални клипове силното състрадание на задоволените млади хора, за които доматите растат в магазина /така че не проверяваме дали са пръскани против вредители, които уви също са животни/, веган-идеолозите напълно безплатно завоюват позиции, които обществото постепенно започва да приема от „една мила странност“ скоро и за основна норма. /Новите ваксини започват да се рекламират като „веган“/.

КАК СЕ ОТНАСЯМЕ ЧОВЕК КЪМ ЧОВЕКА

На фона на това хипертрофиране представите за правда и справедливост спрямо животните, върви паралелна идеология, която проявява жестокост към хора, а именно към свободата на тяхната съвест, и свободата на словото им.

Съответно човеците-нарушители, които изказват своето мнение по дадени въпроси са затваряни… в същите тези затвори, от които искаме да предпазим животните. Отделяни са от децата си, също като кравата и теленцето. Ама животните са „милички“, ще каже някой. Пуснете един вълк насреща си и ще видите дали е мил. На практика човечеството с хилядолетия е опитомявало, надделявало, и убивало „природата“, за да се укрепи в удобните и комфортни за живеене градове. Зад стените на които не ни интересува нито как се пласират отпадъците, нито какво горим за „зелена енергия“.

Не е ли жестоко общество, което напоследък забрани да наричаме родителите си „баща“ и „майка“, оспорва очевидни неща като двата пола, и позволява децата „сами да се възпитават“ като диви стадни същества, без да вземат примера и мнението на родителите си? Не е ли жестоко общество, което забранява да се говори истината за близката и далечната ни история, защото „някой щял да се обиди“. Човешкият живот е достатъчно кратък, за да не се обиждаме от неща, извършени от прадедите ни. Но трябва да ги знаем както са, защото от лошите или добрите им резултати следва истинската поука.

ВЕЧЕ НЕ СЕ УЧУДВАМЕ АКО НЯКОЙ Е НА АНТИДЕПЕРСАНТИ

Днес се насърчава общество на гладките емоции, без гняв /освен ако е справедлив вегански гняв/, без прекалено силна родителска обич, без ярка национална гордост… В резултат получаваме общество на депресиите, на хората, непознаващи и подтискащи същността си, защото им е внушено да отрекат естеството си, за да го заменят с някакви сапунени мехури от милозливост и състрадание, докато реално са водени за носа от търговски корпорации, които много добре знаят какво правят и към какво се стремят.